Крис Картър - Скулптора

— А сигурна ли сте за другите? Имам предвид другите две жертви, които сте видели във вестника — Дерек Никълсън и Нейтън Литълуд?

— В онази нощ не чух да казват имената им, но си спомням лицата им. Нарочно не си затворих очите. Не им доставих удоволствието да видят страха ми. Знам, че властните мъже се възбуждат от това. Подчинението. Тогава направих всичко възможно да не им се подчиня, поне не психически. Гледах ги в очите, докато го правеха с мен. Всеки един. Затова съм сигурна, че другите двама мъже, които видях във вестника, бяха там онази нощ.

Хънтър продължаваше да я гледа изпитателно. В думите й имаше гняв, но гласът й звучеше унило — като за нещо останало в миналото, риск на работата, както тя се изрази. И го беше поела.

— Споменахте, че двама от тях са обичали грубостите повече от другите — каза Робърт. — Спомняте ли си кои двама?

Джуд прокара пръсти през косата си и го погледна.

— Разбира се. Носорога и онзи Литълуд. Те ме пребиха. Другите двама се включиха в секса, но не упражниха насилие. Всъщност мисля, че те дори подвикнаха на другите да карат по-полека.

Хънтър сведе поглед и се замисли върху последните й думи. Беше виждал тази ситуация много пъти, когато беше млад, и безброй пъти през живота си на възрастен — социално давление. Имаше го навсякъде, дори в полицията. Хората правеха неща, с които не бяха съгласни или не искаха, само за да бъдат приети и да се почувстват част от група. Това варираше от всеобщо практикувано поведение като пушене и заяждане, до страшни и пагубни деяния като извършване на престъпление — дори убийство.

— Кога се случи това? — попита той.

— Преди двайсет и осем години — отговори Джуд. — Няколко месеца след това напуснах улицата.

Тримата дълго мълчаха. Джуд беше потвърдила, че Дерек Никълсън е познавал Авдрю Насхорн и Нейтън Литълуд и че са били в обща компания. Теорията на Хънтър изглеждаше правилна, че групата е имала четвърти член.

— Сигурна ли сте, че не си спомняте други имена? — попита Робърт, нарушавайки тишината.

Джуд прокара език по сухите си устни.

— Мисля си за това, откакто видях снимките им във вестника и осъзнах кои са. Беше една от онези нощи, които не искаш да си спомняш. И да ви кажа право, не бях мислила за случилото се години. Както споменах, бяха ме пребивали и преди, но никога хора като Носорога и бандата му. — Тя взе чантата си. — Това е всичко, което имах да ви кажа. Не знам дали ще ви помогне, но поне свалих тежестта от плещите си и се надявам, че отново ще мога да спя.

— Само още нещо — спря я Хънтър, преди Джуд да стане. — Видяхте ли пак някого от тях или всичките?

Тя се втренчи в тънките си ръце. Бледорозовият лак на ноктите й беше олющен.

— Видях Носорога веднъж, няколко месеца след онази нощ. Казах ви, че напуснах улицата по-късно същата година.

— Къде го видяхте? — попита Гарсия.

— На същото място, на булевард „Холивуд“. Сваляше друга жена. — Джуд се подсмихна.

— Има ли нещо друго? — Робърт разгада изражението й.

Тя се замисли и остави чантата си.

— Имаше едно момиче, което току-що беше започнало на Сънсет Стрип. Каза, че името й е Рокси. Беше нова и другите момичета лесно я прогониха от хубавите места. Казах й, че може да застане на моя ъгъл. — Джуд наклони глава и обясни: — Знам колко е трудно, особено за новите момичета. Опитах се да й помогна. Тя беше мила. Не поразително красива, но достатъчно привлекателна. Но много дребна. Казах й, че трябва да понапълнее. Мъжете харесват по-закръглени жени, това е факт. Проблемът беше, че Рокси беше много нервна и нямаше представа как да застане.

Хънтър и Гарсия не казаха нищо и тя продължи:

— На улицата трябва да се продаваме и е много важно как си застанала и как изглеждаш. Ако си застанала неправилно, никой няма да дойде при теб. Така е. След час съжалих Рокси. Почерпих я кафе и реших да й дам няколко съвета. Това беше първата й нощ на улицата. Тя каза, че се опитала, но не могла да си намери работа. Беше отчаяна и затова бе решила да излезе на улицата. Но не беше наркоманка. Познавам наркоманите, щом ги видя.

Двамата детективи знаеха, че проституцията и наркотиците вървят ръка за ръка.

Джуд наведе глава.

— Не беше отчаяна за наркотици.

Робърт изглеждаше заинтригуван.

— Рокси ми каза, че има дете, което е болно. Трябвали й пари за лекарство. Много се страхуваше за детето си. Смяташе да бъде на улицата една-две нощи и да изкара пари за лекарството за детето си. — Жената поклати глава, сякаш се опитваше да прогони спомена. — Както и да е, дадох й няколко съвета и отидохме на моя ъгъл.