Крис Картър - Скулптора

— Всъщност беше името под нея. Познах името. — Тя видя съмнението, изписано на лицето на Карлос, и обясни: — В училище много си падах по едно момче, Андреас Кьолер. Семейството му беше емигрирало от Германия.

— На устните й се появи меланхолична усмивка. Зъбите й бяха пожълтели и развалени. — Реших, че може да увелича шансовете си да бъда с него, ако науча малко немски. Взех няколко касети от училищната библиотека. Слушах ги един месец. Не научих много. Немският е труден език. Но едно от нещата, които научих, бяха имената на животните. И още ги помня.

Озадачеността на Карлос се засили, но той се опита да не я показва.

— Насхорн означава носорог на немски.

— Така ли? — Гарсия погледна партньора си.

— И аз не го знаех.

— Така е — потвърди Джуд. — И това ме накара да се вгледам в снимката. Той очевидно беше остарял. Косата му се беше прошарила, но бих познала лицето му навсякъде. Беше съшият човек. И тогава обърнах малко повече внимание на снимките на другите жертви, и си спомних всичко. Всичките бяха много по-възрастни, но колкото повече ги гледах, толкова по-малко съмнения изпитвах. Познавах ги всичките.

Хънтър все още не беше докоснал кафето си. Наблюдаваше движенията на лицето и тялото на Джуд. Не забеляза нервни тикове, нито бързо стрелкане на очите или суетене. Ако лъжеше, тя го правеше много добре.

— Всъщност не ги познавах — поправи се Джуд. — Те ме пребиха.

Думите се стовариха върху детективите като камъни и изкараха въздуха от дробовете им.

Карл ос се отърси от изненадата си.

— Пребили са ви?

Джуд за пръв път отмести поглед от тях и наведе глава към чашата с неизпитото си кафе.

— Не се гордея, но и не се срамувам от живота си. Всички сме правили неща, за които съжаляваме. — Тя замълча, за да събере мислите си. Робърт и Гарсия проявиха уважение към личните й признания. — Когато бях много по-млада, работех на улицата, на булевард „Холивуд“, в долния край на Сънсет Стрип.

Навремето източният край на булевард „Холивуд“ беше най-известният район с червени фенери в Лос Анджелис.

— Бях нова в района. Обичайното ми място беше близо до плажа Венис, но тогава Сънсет Стрип беше много по-популярно място. Ако издържиш на бройката, може да изкараш сериозна сума. — В думите й не прозвуча срам. Джуд не можеше да промени миналото си и го приемаше с огромно достойнство. — Както и да е, една вечер при мен дойде този мъж. Беше много късно, мисля, че минаваше полунощ. Той беше хубавец и забавен. Заведе ме на едно място край парка „Грифит“, но не ми каза, че в колата ни чакат още трима мъже.

Погледът й мина покрай двамата детективи и се зарея, сякаш Джуд се опитваше да види какво предстои.

— Веднага им казах, че не правя групов секс дори за пари. — Тя спря да говори и протегна ръка към изстиналото си кафе.

— Но те не са ви обърнали внимание — каза Хънтър.

— Не — отвърна Джуд, след като отпи глътка. — Всичките се бяха надрусали и пиеха много. Проблемът не беше да правя секс с четирима пияни мъже едновременно, а че те харесваха грубостите. — Тя замълча и обмисли думите си. — Двамата повече от другите двама. Когато свършиха, бях толкова изранена, че не ходих на работа цяла седмица.

Нямаше смисъл да я питат дали е отишла в полицията. Тя е била работещо момиче и тъжната истина беше, че полицаите едва ли биха обърнали внимание на историята й. Можеше дори да я арестуват за проституция.

— Но такива неща се случваха. Това върви с работата — примирено и без горчивина каза Джуд. — И вероятно все още го правят. Това е риск, който ние, момичетата поемахме, когато избирахме да работим сами. Бяха ме пребивали и преди, дори по-лошо. Реалността е, че на улицата никога не знаеш какъв извратеняк ще смъкне стъклото на колата си и ще те повика.

От думите „да работим сами“ двамата детективи разбраха, че Джуд не е имала сводник. Сводниците осигуряваха закрила на своите момичета. Ако някой се държеше грубо с тях или решеше, че не иска да плати, те чупеха краката му или по-лошо. Проблемът беше, че момичетата трябваше да работят за дребни монети. Сводниците взимаха осемдесет-деветдесет процента от парите, които изкарваха проститутките, дори повече.

— Шофьорът — продължи Джуд, — мъжът, който ме взе и ме заведе при приятелите си, той беше човекът на снимката във вестника. Насхорн, носорогът.

— Казал ви е името си? — учуди се Гарсия.

— Не, но докато той беше върху мен и ми удряше шамари с животинските си ръце, чух, че другите му крещят окуражително. Отначало помислих, че се шегуват и му викат носорог на немски, за да се забавляват. След това обаче осъзнах, че не е така. Той не беше единственият носорог в стаята. Всичките бяха животни. Но когато чуеш да крещят някакво име, докато някой е върху теб и те бие, никога не го забравяш.