Крис Картър - Скулптора

Хънтър пак кимна.

— А при следващата жертва и фигура от сянка — продължи Алис — убиецът е изобразил Андрю Насхорн като водач на групата, когото останалите са следвали.

— Да — отвърна Робърт.

— А на Нейтън Литълуд е била възложена задачата да изхвърли трупа.

— Мисля, че не го е изхвърлил — възрази Хънтър. — Нарязал го е на парчета, опаковал ги е и ги е сложил в някакъв контейнер. Предполагам, че човекът, който е изхвърлил контейнера, е последното име в списъка на убиеца. Четвъртият член на групата. Следващата жертва.

Всички се умълчаха, обмисляйки информацията.

— Но както казах, в момента това е само безумна теория — добави Робърт. — Все още нямам доказателство за нищо.

— Безумна или не, всички елементи като че ли си идват на местата — заяви капитан Блейк и отново насочи вниманието си към снимките на таблото. — И теорията също би обяснила защо убиецът разчленява жертвите. Време е за отплата — око за око, зъб за зъб. — Тя замълча за малко, разсъждавайки върху хипотезата на Хънтър. От първото убийство бяха изминали тринайсет дни и така, както стояха нещата, капитан Блейк беше склонна да се вкопчи във всяка приемлива вероятност. И тя не обичаше да работи с ФБР. — Добре, теорията звучи правдоподобно и по-логично от всичко, с което разполагаме досега. Да действаме по нея. Ще сформираме екип, който да се разрови в миналото на трите жертви. Ако са били четирима приятели, искам да знам кой е четвъртият човек. Ако трябва да се свържете с ФБР, за да се разровите по-надълбоко, направете го. И аз не ги харесвам, но те имат повече възможности от нас и по-бързо получават достъп до нещата. Кажете на екипа, който проучва живота на Дерек Никълсън, да работи по-усилено. Трябва да разберем кой го е посетил на смъртното легло. Пак говорете с болногледачките. И нека да съставим още един екип, който да прегледа всички случаи, когато жертвата е била намерена насечена на парчета в кутия, сандък или някакъв контейнер. Знам, че има вероятност трупът да не бъде открит, но ако го намерим и ти се окажеш прав — Барбара се обърна към Хънтър, — идентифицираме ли жертвата, ще идентифицираме и убиеца Скулптора.

Следващите двайсет и четири часа преминаха неусетно. Всички работеха колкото могат по-бързо и усилено, но не бележеха голям напредък.

С опита си с бази с данни Алис предложи да извърши търсенето на трупове във всякакви видове контейнери, но почти веднага удари на камък. Експертните й умения бяха в дигиталния свят. Ако някакви данни се съхраняваха в интернет, тя несъмнено щеше да ги намери. Ако обаче търсиш нещо, което датира години преди въвеждането на дигиталните бази с данни, всичко се превръща в лотария. Ако на даден етап на някой нископлатен чиновник бяха възложили умопомрачаващата задача да прехвърли информацията от хартия на дигитален носител, Алис знаеше, че ще я намери. Но ако информацията все още беше прибрана в някой мрачен архив, щеше да си остане там. Поради недостатъчен бюджет и липса на персонал повечето правителствени организации никога не успяваха напълно да дигитализират целия обем от данни на хартия.

Хънтър и Гарсия отново отидоха в дома на Ейми Даусън, делничната болногледачка на Дерек Никълсън. Тя беше видяла първите страници на вестниците и снимките на трите жертви. Не разбираше защо сериен убиец би отнел живота на господин Никълсън.

Робърт отново подхвана темата, че Дерек Никълсън е искал да се помири с Бога и да каже на някого истината за нещо, но Ейми заяви, че той е казал само това. Не споменал нищо друго или имена. Тя нямаше представа за каква истина става дума и не си спомняше нищо ново за човека, който беше посетил Никълсън в онзи ден.

Срещата с Мелинда Уолис, болногледачката през почивните дни, която беше намерила трупа му в онова утро, беше много по-деликатен проблем. След убийството тя се беше върнала в дома на родителите си в Ла Хабра Хайтс, усамотено селце, което се намираше на границата между Ориндж и Лос Анджелис Каунти. Дори с опита на Хънтър разговорът с нея се оказа невъзможен. Травмата, причинена от видяното в стаята, и мисълта, че е била до безмилостния убиец и че кървавото послание на стената е било предназначено за нея, бяха пуснали корени дълбоко в съзнанието и подсъзнанието й. Дори с години психотерапия, която родителите й не можеха да си позволят, тя никога вече нямаше да бъде същата. За жалост Мелинда Уолис беше станала поредната жертва на Скулптора.