Крис Картър - Скулптора

Жената затвори, доволна, че се е обадила. Надяваше се, че сега съзнанието й ще се освободи и ще й позволи да поспи.

Робърт остави телефона на масата. Името, което Джуд му беше казала, се въртеше в главата му. Той реши да го провери в базата с данни на лосанджелиската полиция. Може би затова му звучеше смътно познато.

Включи лаптопа си и докато го чакаше да зареди, погледът му отново се отправи към снимките и листовете на пода. Изведнъж се сепна.

Не беше необходимо да търси в базата данни на полицията. Спомни си къде е чувал името.

Хънтър не заспа. Цяла нощ търси още улики. Уплаши го самата вероятност да е прав.

Трябваше да отиде в дома или на Оливия, или на Алисън Никълсън, за да получи една последна информация, но беше твърде рано, за да похлопа на чиято и да е врата. Взе телефона и набра номера на Алис. Тя отговори на третото позвъняване.

— Робърт, всичко ли е наред? — Гласът й звучеше сънено.

— Искам една услуга.

— Добре. Какво ти трябва?

— Можеш ли да хакнеш калифорнийския Отдел за социални услуги?

Последва неловко мълчание.

— Да, няма да е много трудно.

— Можеш ли да го направиш сега, от дома си?

— Разбира се, само да включа компютъра. Съзнаваш, че искаш да извърша углавно престъпление, нали?

— Обещавам да не казвам на никого.

Алис се засмя.

— Хей, не е необходимо да ме убеждаваш. Това умея да правя най-добре.

— Хубаво, ето какво искам да разбереш.

Оливия Никълсън се готвеше да закуси, когато Хънтър почука на вратата й. Без да издава много, той обясни, че са попаднали на нова информация и иска да й зададе още няколко въпроса.

Разговорът им беше кратък, но полезен. Тя му каза, че доколкото си спомня, най-старият приятел на баща й е бил Дуейн Брадли, окръжният прокурор на Лос Анджелис Каунти.

Беше късно следобед, когато телефонът на бюрото на Гарсия иззвъня. Той не беше виждал, нито чувал Хънтър цял ден, но това не беше нещо необичайно.

— Детектив Гарсия, специална секция „Убийства“ — каза Карлос и се заслуша мълчаливо. Сбърчи чело толкова силно, че заприлича на грайфер на автомобилна гума. — Шегуваш се… Къде? Сигурен ли си? Добре, стой там и наблюдавай къщата и ако нещо се промени, веднага ми се обади. — Затвори и хукна към кабинета на капитан Блейк. Пет минути по-късно той набираше номера на мобилния телефон на Хънтър, който отговори на първото позвъняване. — Робърт, къде си?

— Седя в колата си, чакам и рискувам, воден от едно предчувствие.

— Какво? Какво предчувствие?

— Твърде сложно е да го обясня сега. — Хънтър долови безпокойството в гласа на партньора си. — Какво има?

— Няма да повярваш. Единият ни екип е ударил джакпота. Имаме солидна следа към Кен Сандс. Той очевидно работи за албанска групировка, която търгува с наркотици. Открили са го.

— Къде?

— Някъде в Помона. Имам адреса.

Помона беше на другия край на града.

— Имаме зелена светлина от капитана — добави Карлос. — В момента се изготвя заповед за обиск.

— За колко време може да отиде на мястото екип на специалните части?

— Пет до десет минути за сформиране на екипа. Ще ми изпратят информация за сградата, включително архитектурни чертежи. Вероятно ще можем да инструктираме капитана на екипа след петнайсет, най-много двайсет минути.

Робърт погледна часовника си.

— Няма да мога да дойда на инструктажа, Карлос. В другия край на града съм и натовареният час започна преди двайсетина минути. Кажи ми адреса в Помона. Ще се срещнем там.

Хънтър затвори и в същия миг колата, която следеше цял ден, отново потегли.

— По дяволите — измърмори той, превъртя ключа на стартера и настъпи газта.

Стаята без прозорци се намираше в мазето на Главното управление на полицията. Четирима членове на специалния отряд седяха по двама като ученици в час, а петият беше сам най-отзад. Всичките бяха в черни дрехи и бронежилетки с инициали SWAT 5 5 SWAT (съкр. от Special Weapons And Tactics), специални подразделения на американската полиция, предназначени за изпълнение на опасни операции — Б.пр. на гърба. Черните им шлемове бяха на чиновете. Пред тях зад катедра стоеше капитанът им Джак Фалън. Гарсия и капитан Блейк седяха вляво от него.

— Слушайте внимателно, господа — започна Фалън с властен глас. В стаята настъпи абсолютна тишина. Той натисна бутон и на белия екран вдясно от него се появи последната снимка на Кен Сандс, която Хънтър беше получил от управата на затвора. — Този очарователен тип се казва Кен Сандс. Това е последната негова снимка, която имаме. Направена е преди шест месеца, в деня на освобождаването му от калифорнийския щатски затвор в Ланкастър.