Крис Картър - Скулптора

Мъжът дори не се обърна. Все още с краката на момичето, увити около ханша му, той се претърколи наляво и посегна към автомата „Узи“, подпрян на стената.

Не можа да го стигне.

Фалън натисна спусъка на картечния си пистолет „Хеклер и Кох“ и оръжието кихна тихо веднъж. Куршумът се заби в ръката на мъжа точно когато пръстите му бяха на пет-шест сантиметра от узито, раздроби костта, разкъса сухожилията и разпръсна червеникава мъгла от кръв във въздуха, която опръска лицето на момичето.

Мъжът изкрещя от болка. Викът му прозвуча като рев на ранен звяр. Ръката му се дръпна към гърдите и разпръсна още кръв върху тялото на момичето и матрака.

— Движението не е добра идея — каза Фалън и се прицели в главата му.

Гримшоу също беше влязъл в спалнята. Лазерният му мерник оцветяваше с червена точка гърдите на момичето. Беше се съсредоточил толкова усилено, че не забеляза, че вратата на банята зад него се отваря.

Изстрелът на ловната пушка беше оглушителен и насочен право в гърба на Гримшоу. Той пое пълната сила на удара, който го блъсна напред. Картечният пистолет изхвърча от ръцете му и Гримшоу се строполи на пода.

Фалън беше усетил опасността и бе започнал да се обръща, преди да прозвучи изстрелът, но не можа да стигне навреме дотам. Като на забавен кадър той видя струйката дим, излязла от дулото на дванайсеткалибровата ловна пушка, и как прострелват Гримшоу в гърба. Всичко друго направи машинално. Фалън беше най-добрият стрелец в затворено помещение в лосанджелиските специални сили. Беше тренирал в хиляди симулации и участвал в стотици реални сценарии като този.

Той видя, че дулото на пушката отново се движи и се прицелва в него. Погледът му срещна очите на стрелеца само за част от секундата и въпреки онова, което съзря, Фалън не се поколеба. Натисна спусъка и този път картечният му пистолет кихна два пъти. И двата куршума проникнаха в средата на челото на мишената и излязоха през тила, оставяйки дупка с големината на малка ябълка. Сиво вещество, кръв и частици от кости оплискаха отсрещната стена.

Момичето, което държеше пушката, беше още по-младо от онова на матрака под мъжа с опашката. Тя имаше невинно лице на ученичка, с трапчинки и лунички. Докато падаше на колене, пълните й със сълзи очи бяха безжизнени, но не се отместиха от Фалън, докато тя се приведе напред и се свлече на пода.

Мъжът на матрака се възползва от разсейването на Фалън и за втори път посегна към узито си, но лявата му ръка не можеше да се движи. Това го принуди да извие тяло и да понечи да вземе автомата с дясната си ръка. Грабна оръжието, но позицията му не беше удобна за стрелба. Мъжът започна да извива тяло на другата страна, за да може да се прицели във Фалън. Това обаче не можеше да се случи достатъчно бързо, Фалън отново насочи картечния си пистолет към него.

— Хвърли го — извика командосът, но мъжът крещеше от гняв, докато се извръщаше, жаден за кръв.

Фалън отново натисна спусъка и стреля два пъти. Куршумите раниха мъжа с опашката в дясното рамо и раздробиха ключицата и лопатката му, преди той да успее да се прицели. Ръката му веднага увисна неподвижно.

Момичето под него, вече обляно в неговата кръв, нададе ужасен писък, който набираше сила в гърлото й, откакто девойката от банята се строполи на пода, и после изпадна в истерия.

Мъжът с опашката пусна узито върху русокосото момиче. Тя започна да рита и да се гърчи, опитвайки се да го махне от себе си.

Без да отмества мерника от мъжа и момичето на матрака, Фалън тръгна към банята, прескачайки трупа на тийнейджърката. В банята нямаше никого.

— Има ранен — извика той в микрофона на шлема си.

Две секунди по-късно вратата на спалнята се отвори.

В стаята влезе екип „Алфа“, следван непосредствено от екип „Бета“. Всяко от оръжията им беше прицелено в различен квадрант на помещението.

— Стаята е чиста — съобщи Фалън.

— Цялата къща е чиста — каза Торо, който стоеше на прага.

Операцията беше продължила трийсет и три секунди и за жалост се бе превърнала в кървава баня.

Докато Робинсън и Торо държаха на прицел мъжа и момичето на матрака, Фалън насочи вниманието си към Гримшоу, който лежеше на пода.

— Гримшоу — извика той и коленичи до него.

Младият командос не отговори. Вратът му беше облян в кръв.

— По дяволите. — Фалън надигна окървавената му глава. — Защо не провери банята? Аз контролирах положението в стаята, хлапе.

Опита се да намери пулса му.

Нищо.