Патриша Корнуел - Военна морга

— С други думи, пълно с очи и уши — продължи Марино. — Дяволско място да пречукаш някого.

— Нали каза, че е получил инфаркт? Или по-скоро, сърдечна аритмия, щом е толкова млад.

— Да, така предположихме. Няколко свидетели го видели как се хваща за гърдите и се свлича на земята. Бил е мъртъв при идването на екипа — вероятно. Докарали го направо при нас, прекарал нощта в хладилната камера.

— Какво имаш предвид с това „вероятно“?

— Днес, рано сутринта, Филдинг отишъл в хладилното и забелязал капки кръв на пода и много кръв по коритото, затова извикал Ан и Оли. Кръвта шуртяла от носа и устата на момчето. Предния следобед, когато била установена смъртта, нямало кръв. Няма кръв и на мястото на смъртта; нито капка, а сега кърви, и това очевидно не е трупна течност, понеже той не се разлага. Платното, с което е покрит, е пропито с кръв; в човека има поне литър кръв, и това е дяволски странно. Никога не съм виждал мъртвец да кърви така. Затова си казах, че имаме шибан проблем, и се разпоредих всички да си държат устите затворени.

— А Джак? Какво направи той?

— Шегуваш ли се? Заместникът ти е един път! Не ме карай да говоря!

— Идентифициран ли е трупът, и защо Нортънс Удс? Наблизо ли живее? Да не е студент в Харвард, или може би следва теология? — Богословският институт беше на две крачки от Нортънс Удс. — Съмнявам се, че е тръгнал към онова събитие, каквото и да е било. Нали е бил с кучето си. — Гласът ми звучеше много по-спокойно, отколкото се чувствах. Вече бяхме на паркинга на „Игълс Рест“.

— Все още не разполагаме с подробности, но, изглежда, е било сватби.

— Но кой планира сватба в деня на Суперкупата?

— Някой, който не иска да привлича внимание, знам ли. Ако не си американец, да речем, или си не американец. Да пукна, ако се сещам, но не мисля, че мъртвото момче е било гост на сватбата, и то не само заради кучето. Носел е деветмилиметров глок под якето. Няма лична карта. Слушал е портативно сателитно радио, затова сигурно се сещаш накъде бия.

— Сигурно не се сещам.

— Луси ще ти разкаже повече за сателитното радио, но по всичко личи, че е наблюдавал някого, шпионирал е, или пък може да е настъпил някого, който сега е решил да му върне услугата. В крайна сметка, струва ми се, че някой му е направил нещо, предизвикал е нараняване, от спешното са го пропуснали, не са го забелязали и при транспортирането. Затова дръпнали ципа на чувала и той започнал да кърви, докато го пренасяли. Е, подобно нещо няма как да се случи, ако не е имал кръвно налягане, а това означава, че е бил още жив, когато са го доставили в моргата и са го затворили в шибаната хладилна камера. При нулевите температури там до сутринта вече е бил мъртъв. Ако допуснем, че не е умрял от кръвозагуба преди това.

— Ако е имал нараняване, което да причини външно кръвотечение — отвърнах аз, — защо не е прокървил на място?

— Ти ми кажи.

— Колко време са го реанимирали?

— Петнайсет-двайсет минути.

— Може тогава да се е спукал кръвоносен съд. — Говорех си сама. — Случва се, ако са достатъчно сериозни, предсмъртните и послесмъртните наранявания да причинят силно кръвотечение. Може да са счупили ребро по време на кардиопулмонарната реанимация и то да е причинило пункция или да е разкъсало някоя артерия. Някаква причина за интубация, която да предизвика нараняването и кървенето, което описа?

Но още преди да съм задала въпроса, знаех отговора. Марино беше ветеран от отдел „Убийства“ и опитен инспектор. Не би принудил Луси да се качи на хеликоптера и да пристигне в Доувър без предупреждение, ако имаше някакво логично обяснение или поне достоверна хипотеза, а Джон Филдинг определено беше в състояние да различи нараняването от случайния артефакт. „Защо не ми се обажда?“

— Централата на „Спешна помощ“ в Кеймбридж трябва да е на два километра от Нортънс Удс и екипът е стигнал до него за минути — каза Марино.

Седяхме във фургона с изгасен мотор. Вече беше почти тъмно, хоризонтът и небето почти се сливаха, разделени само от тънка ивица светлина на запад. „Кога Филдинг се е справял с критична ситуация без мен? Никога.“ Вечно се скатаваше. Вечно оставяше другите да оправят кашите, които забърква. Затова не се е опитал да се свърже с мен. Пак се измъква. Колко пъти трябваше да се случи, за да престана да го ангажирам?

— Умрял е веднага, според тях — добави Марино.

— Всъщност, освен ако някакъв импровизиран експлозив не те разпилее на стотици парчета, няма такова нещо като моментална смърт — отвърнах аз.