Патриша Корнуел - Военна морга

Здесь есть возможность читать онлайн «Патриша Корнуел - Военна морга» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Военна морга: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Военна морга»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Плашещо близо до дома на Кей Скарпета един млад мъж внезапно умира, на пръв поглед от сърдечен удар. При аутопсията на тялото обаче са установени странни улики, които навеждат на мисълта, че не е изключено той да е бил жив, когато са затворили ципа на непрозрачния чувал и са го заключили в хладилната камера. Анализът на триизмерните снимки, направени със скенер от последно поколение, разкрива вътрешни наранявания, каквито Скарпета никога не е виждала, и тя осъзнава, че е изправена пред коварен и непривично безскрупулен враг. Разследването се превръща в надбягване с времето, за да установи идентичността на престъпника и подбудите, заради които убива, преди да е причинил смъртта на повече хора…
Патриша Корнуел е сред водещите световноизвестни автори на бестселъри — нейните романи са преведени на трийсет и шест езика в над петдесет страни.

Военна морга — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Военна морга», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Съжалявам, госпожо. Пийт Марино иска да говори с вас. — Безизразният глас се приближи.

— Ще трябва да почака — креснах аз.

— Каза, че е важно.

— Бихте ли го попитали какво има?

— Само каза, че е важно, госпожо.

Обещах, че след малко ще се свържа с него. Навярно е прозвучало неучтиво. Колкото и да се стараех, невинаги можех да съм очарователна. Пийт Марино беше съдебният лекар, с когото бях работила през половината си живот. Надявах се, че у дома не се е случило нищо ужасно. Не, той щеше да се погрижи да науча, ако имаше нещо неотложно — нещо със съпруга ми Бентън, с Луси, или някакъв проблем в Съдебномедицинския център в Кеймбридж, който оглавявах. Марино щеше да направи нещо повече от това да помоли да бъда уведомена, че ме търси по телефона и че е важно. Това си беше типично неговият нисък праг на контрол над импулсите, реших аз. Хрумнеше ли му нещо, решаваше, че трябва незабавно да го сподели с мен.

Отворих широко уста, за да отмия вкуса на разложена, овъглена човешка плът, заседнал в гърлото ми. Вонята на онова, върху което бях работила днес, се надигаше на вълни дълбоко в синусите ми. Донесла бях със себе си под душа молекулите полуразложена органична материя. Изстъргах ноктите си с течния антибактериален сапун, същият, с който обеззаразявах таблите и ботушите си на местопрестъплението; изчетках и зъбите, венците и езика си с антисептична паста. Измих ноздрите си възможно най-основно, изстъргах всеки сантиметър плът, после си изплакнах косата, неведнъж, а два пъти, но вонята си оставаше. Изглежда, не можех да я отмия от себе си.

Трупът, който току-що бях обработила, беше на Питър Гейбриъл — като легендарната рок звезда; само дето този Питър Гейбриъл беше редник първи клас, изпратен преди по-малко от месец на мисия в провинция Бадгис в Афганистан, жертва на импровизирана крайпътна бомба от пластмасова канализационна тръба, натъпкана с пластичен експлозив 4 и затворена с меден лист. Бомбата пробила бронята на неговото „Хъмви“ и превърнала кабината в огнена пещ. Редник първи клас Питър Гейбриъл отне по-голямата част от последния ми ден тук, в това огромно, обзаведено с последна дума на техниката хале, където патолози и учени от Въоръжените сили бяха привличани за работа по случаи, с каквито широката общественост не беше свикнала да ни свързва: убийството на Джон Кенеди; наскоро извършената ДНК експертиза на членове на семейство Романови и на екипажа на подводницата „Х. Л. Хънли“, потънала по време на Гражданската война. Ние сме аристократична, но малко позната организация. Корените й стигат далеч назад във времето до 1862 г., когато хирурзи, чиито инструменти днес могат да бъдат видени във Военномедицинския музей, посетили смъртоносно ранения Ейбрахам Линкълн, а след това извършили и неговата аутопсия. Трябваше да кажа всичко това по Си Ен Ен и да забравя репликите на госпожа Гейбриъл. Не бях чудовище, нито пък тесногръд фанатик. „Не можеш да виниш бедната жена, че е разстроена“, казах си аз. Току-що беше загубила единственото си дете. „Как, за бога, щеше да се чувстваш ти на нейно място? Разбира се, че не си расистка.“

Отново долових нечие присъствие. Някой беше влязъл в съблекалнята, която бях успяла да напълня с пара като римска баня. Сърцето ми биеше силно заради топлината.

— Доктор Скарпета? — разнесе се гласът на капитан Авалон, вече не така колеблив, сякаш носеше новини.

Спрях водата, грабнах кърпата, за да се подсуша, и излязох от сепарето. Капитан Авалон, едва различима, трептеше смътно сред маранята до умивалниците и сешоарите за ръце. Различавах единствено тъмната й коса, военните й панталони цвят каки и черната блуза с копчета на врата и избродираната емблема на съдебномедицинските служби към Въоръжените сили — щит в златно и синьо.

— Пийт Марино… — започна тя.

— Ще му се обадя след минута. — Грабнах друга хавлия от полицата.

— Той е тук, госпожо.

— Какво искаш да кажеш с това „тук“? — Нямаше да се изненадам, ако се материализира в съблекалнята, подобно на праисторическо създание, изплувало от мъглата.

— Чака ви отзад на паркинга, госпожо — информира ме тя. — Ще ви отведе в Игълс Рест, за да си вземете нещата. — Сякаш бях арестувана или уволнена и ме отвеждаше ФБР. — Имам указания да ви придружа и да ви помогна в случай на нужда.

Малкото име на капитан Авалон беше София. Както винаги, униформена; за миг излязла от амплоато си на радиолог, но неизменно преизпълнена с дяволска военна прецизност и сервилна любезност, докато се размотаваше около мен. Точно сега обаче не беше най-подходящият момент. Забързано понесох тоалетната си чантичка, все така неотстъпно следвана по петите от нея.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Военна морга»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Военна морга» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Патриша Корнуел - Хищник
Патриша Корнуел
Патриша Корнуел - Скарпета
Патриша Корнуел
Патриша Корнуел - Стръв за алигатори
Патриша Корнуел
Патриша Корнуел - Хищникът
Патриша Корнуел
Патриша Корнуел - Решаваща улика
Патриша Корнуел
Патриша Корнуел - Обвинението
Патриша Корнуел
Патриша Корнуел - Крадци на лица
Патриша Корнуел
Патриша Корнуел - Ферма за трупове
Патриша Корнуел
Патриша Корнуел - Необикновена зараза
Патриша Корнуел
Патриша Корнуел - Жестоко и необичайно
Патриша Корнуел
Патриша Корнуел - В опасност
Патриша Корнуел
Патриша Корнуел - Фронт
Патриша Корнуел
Отзывы о книге «Военна морга»

Обсуждение, отзывы о книге «Военна морга» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x