Патриша Корнуел - Военна морга

— Предполагам, че Луси е с хеликоптера? — попитах.

— Знаеш как е, когато си ангажиран с такъв случай; по-зле, отколкото в ЦРУ — обясни той и сви по „Пърпъл Харт Драйв“. — Къщата ти може да се подпали и никой няма да обели и дума, а аз ти звънях поне пет пъти. Затова реших да действам и с Луси тръгнахме насам.

— Няма да е зле, ако ми кажеш защо си тук.

— Никой не трябваше да ти се меси, докато не свършиш с войника от Устършър — каза той за моя изненада.

Настина, редник първи клас Питър Гейбриъл беше от Устършър, Масачузетс, но не можех да разбера откъде Марино знае по какъв случай работя тук, в Доувър. Нямаше кой да го е уведомил. Всичко, което правехме във военната морга, беше строго поверително. Зачудих се дали майката на убития войник не е изпълнила заплахите си да се обади на медиите. И дали не им е казала, че белият съдебен лекар на сина й е расист.

— Очевидно, той е първата жертва на войната от Устършър — продължи Марино, преди да успея да попитам, — и местните медии са пощурели. Получихме няколко обаждания. Предполагам, че хората са объркани и са решили, че всеки мъртвец, който по някакъв начин е свързан с Масачузетс, свършва при нас.

— Репортерите допускат, че сме му направили аутопсия в Кеймбридж?

— Е, при нас, сертифицираните съдебномедицински експерти, си е чиста проба военна морга. Сигурно затова.

— Все едно всички жертви, от всяко бойно поле, се изпращат в Доувър и медиите вече със сигурност са уведомени — отвърнах аз. — Убеден ли си в причината за техния интерес?

— Защо? Ти да се сещаш за някаква друга причина?

— Просто питам.

— Зная само за няколко обаждания. Препратихме ги към Доувър. Ти беше посред процедурата с хлапето от Устършър и никой не можеше да те намери по телефона, и когато вече зареждахме в Уилмингтън, на двайсет минути път оттук, се обадих на генерал Бригс. Той изпрати сговорчивата госпожа капитан да те търси в банята. Омъжена ли е, или може би е като Луси? Понеже хич не изглежда зле.

— Виждал ли си я? — Бях слисана.

— Нямаше те, когато тя мина през нашия център на път към майка си в Мейн.

Не помнех някой някога да ме беше уведомил за това. Току-що ми показаха, че нямам представа какво става в централата, която уж би трябвало да е под мое ръководство.

— Филдинг й организира кралска обиколка; блеснахме в цялото си великолепие. — Марино не харесваше заместника ми Джак Филдинг. — Искам да кажа, че наистина се опитвах да се свържа с теб. Нямах намерение да се появя ей така.

Марино си е мошеник и това, което ми разказваше сега, си беше чист номер. Съчиняваше. По някаква причина е изпитал необходимост да се появи без предупреждение. Навярно е искал да бъде сигурен, че незабавно ще тръгна с него. Миришеше ми на истинска беда.

— Случаят с Гейбриъл не може да е причината да се появиш ей така, както сам се изрази.

— Така е.

— Какво стана?

— Имаме прецедент. — Говореше, вперил неотклонно поглед напред. — Казах на Филдинг и на всички там, че няма как трупът да бъде изследван, преди ти да се прибереш.

Джак Филдинг беше опитен съдебномедицински патолог и не приемаше разпореждания от Марино. Щом заместникът ми е предпочел да остане настрана и да ме изчака, най-вероятно ставаше въпрос за случай, който може да ни навлече политически неприятности или съдебен процес. Фактът, че Филдинг не се е опитал да ми позвъни и не ми е писал по електронната поща, ме обезпокои. Отново проверих телефона си. Нищо от него.

— Вчера следобед към три и половина в Кеймбридж — започна Марино. Бавно напредвахме по „Атлантик стрийт“ в падащия здрач. — Нортънс Удс он Ървинг, на една пресечка от вас. Дяволски зле е, че не си била у дома. Можеше да отидеш на място, да обиколиш там и кой знае, нещата можеше да се окажат другояче.

— Кои неща?

— Бял мъж, двайсетинагодишен. Изглежда, излязъл да разходи кучето си. Умира внезапно от инфаркт. Поне така изглежда, но не е вярно — продължи той. Движехме се покрай редици пристройки, хангари и сгради от бетон и метал с номера вместо имена. — Посред бял ден в неделя следобед, наоколо било пълно с народ заради някакво събитие в една от сградите там — онази с тежкия зелен метален покрив.

В Нортънс Удс беше Американската академия на изкуствата и науките; великолепно здание от дървени трупи и стъкло, отдавано под наем при специални случаи. Намираше се няколко сгради по-надолу от жилището, в което се преместихме с Бентън миналата пролет, недалеч от моя Център за сертифицирани съдебномедицински експертизи, а и в близост до Харвард, където Бентън преподаваше в катедра Психиатрия към Медицинския факултет.