Джоузеф Файндър - Часът нула

Но те имаха снимка.

Знаеха как изглежда.

Сара веднага щеше да го познае. Този развой на събитията беше непредвиден.

Добре, бомбата поне бе вече на място. Да чака до утре би означавало да поеме допълнителен риск акцията да бъде провалена.

Не, този риск не биваше да се поема. Трябваше да изтегли нещата с един ден напред. Дайсън щеше да разбере.

Трябваше да действа незабавно.

И тогава изведнъж телефонът отново иззвъня. Това бе разговор, пренасочен тук от „неговия“ апартамент — мястото, където бе водил Сара. Бауман позна по звъна.

Беше Сара.

— Брайън, моля те. — Гласът й бе на границата на истерията. — Трябва да ти поискам една услуга.

Рот тръшна слушалката в апартамента на Краснер.

— Майната му — изръмжа той, — къде, по дяволите, е Сара? — След това високо попита в пространството: — Дали този тип няма тук покрай всичко останало и факс?

Хенрик Бауман чакаше пред сградата на Детската християнска организация на Западна шейсет и трета улица, облечен в синьо поло, здрави памучни панталони и слънчеви очила.

Джаред излезе и се усмихна, като го видя, после изтича при него.

Бауман спря такси, качиха се и той каза на шофьора да кара към Уолстрийт.

— Къде отиваме? — поинтересува се Джаред.

— Майка ти разреши да се поразходим.

— Но директорът на лагера каза, че трябва да ме заведеш у дома, защото мама не можела да се откъсне от работа.

Бауман разсеяно поклати глава.

— Директорът каза, че мама иска да ме заведеш у дома — повтори озадачено Джаред, — защото се било случило нещо важно.

— Отиваме на разходка — тихо отговори Бауман.

Беше един часът и няколко минути и улиците гъмжаха от хора, излезли по време на обедната си почивка. Макар да изтегляше цялата операция един ден напред, моментът бе подходящ, защото бе обед, а в този период от деня Мрежата работеше с пълно натоварване.

Когато таксито стигна Муур стрийт, той нареди да спрат пред новата двайсет и три етажна сграда, където беше компютърният център на Мрежата.

— Какво е това място, Брайън? — попита Джаред. — Къде се намираме?

— Изненада — каза Бауман.

Хвана Джаред за ръка и го отведе зад сградата, където се намираше боядисаната в жълто врата на изхода за евакуация при опасност.

Извади от джоба си ключа, който бе направил преди няколко дни, отключи и двамата поеха по сервизното стълбище за мазето.

— Сара — извика Виджиани, още щом я видя да влиза. — Току-що приемаме факс за теб. Излиза адски бавно.

— Кой го изпраща?

— Рот. Казва, че това е снимка на Бауман.

Сърцето й лудо заби. Сара отиде при факса и веднага разбра защо се приема толкова бавно. Наистина беше фотография. Листът излизаше с долната си част напред. Първо се показа дебела бяла рамка, после тъмна област, която пъплеше милиметър по милиметър.

Стоеше над факса. Напрежението бе невероятно. Изминаха две минути, преди да се покаже целият лист.

Тя погледна лицето и стомахът й се сви.

Погледна повторно. Зави й се свят, усети, че всеки момент може да загуби съзнание. Лицето се стрелна към нея като бърз влак, като специален ефект във фантастичен филм. Тя рязко пое въздух.

Беше лицето на Брайън…

Бауман включи осветлението. Мазето беше с нисък таван, голо и доста голямо. Той, разбира се, бе идвал вече тук преди няколко дни, за да го разгледа, знаеше къде е котелното отделение, къде са складовите помещения и коя част от мазето се намира непосредствено под компютърния център.

— Къде се намираме? — попита Джаред.

— Казах ти. Имам да свърша нещо важно, преди да те отведа у дома.

Джаред поклати глава.

— Мама има някакви проблеми. Казала, че става дума за нещо сериозно. — Той повиши глас. — Искам веднага да си ида вкъщи.

— Ей сега. Само да свърша моята работа. И моля те, не говори толкова високо.

С раница на гърба и ръце на хълбоците Джаред предизвикателно го погледна.

— Ей! Заведи ме у дома веднага!

— Казах ти, след малко.

— Веднага! — отекна гласът на Джаред.

Бауман рязко се приближи до него и бързо сложи ръка връз устата му. Джаред замаха с ръце и зарита.

Сара знаеше, че е способна да се справи с много задачи, от националната безопасност през отвличания до убийства; беше развила в себе си способността да събира всичките си сили срещу страха и голямото напрежение, но нищо не можеше да я предпази от това. Никакви години на обучение, никакъв професионален опит, никакви диаграми на дейностите, които я бяха научили да използва, никакви техники на систематизиране, които толкова помагаха в кризисни ситуации.