Всичко това се оказваше напълно безполезно, когато синът ти е отвлечен от професионален терорист, а на всичко отгоре Сара съзнаваше, че на практика тя напълно доброволно и без да влага капчица мисъл в постъпката си, сама беше предала сина си в ръцете на похитителя.
Стомахът й беше свит на топка.
Въздухът в гърдите й не стигаше. Кръвта пулсираше в ушите й.
О, боже.
Преди много години, когато Джаред бе осеммесечно бебе и живееха във Франкфурт, един ден се бе хванала да преглежда няколко досиета, докато Джаред пълзеше по пода. В средата на дневната имаше спираловидна стълба и тя знаеше, че е опасна. Беше стръмна и желязна. Имаше случаи, когато бе потръпвала при мисълта какво може да се случи на едно бебе, ако падне по стълбата. Затова обикновено слагаше на отвора й обърнат стол.
Изглежда, досиетата бяха погълнали цялото й внимание, защото я изненада силен трясък, след който настъпи гробна тишина. Веднага разбра какво се е случило. Джаред бе съумял някак да се промъкне под стола и се бе изтърколил по стълбата.
Тогава, както сега, стомахът й се сви на топка. Светът около нея спря да се движи. Без сама да знае как, се озова над стълбата и с ужас погледна в отвора й. Мозъкът й възприемаше нещата като в каданс, но нали, слава богу, и времето около нея бе спряло. Джаред беше паднал до средата на стълбата и главата му се бе заклещила между две пръчки на перилата. Не издаваше нито звук.
Беше убедена, че е мъртъв. Беше убила малкото си красиво бебе, отклонявайки вниманието си от него само за миг. Мъничкото й безпомощно момченце с разтапяща сърцата усмивка и двете едва поникнали предни зъбчета, детенцето, на което предстоеше цял живот и което изцяло зависеше от нейната закрила, бе мъртво.
Тя се хвърли надолу по стълбата и сграбчи неподвижното телце, но можеше да види само задната част на главицата му. Беше ли настина мъртво, или само в безсъзнание? Изведнъж Джаред нададе разкъсващ душата писък и Сара изкрещя в отговор от облекчение. Опита се да измъкне главата му, но тя наистина се бе заклещила. Дърпайки внимателно и извъртайки я в различни посоки, тя най-сетне успя да я освободи и едва сега можа да види личицето му. Видя, че е ударено и почервеняло, но иначе на мъничкия Джаред му нямаше нищо. Тя го притисна в рамото си и проплака:
— О, боже, о, боже, о, боже…
Беше наред. След десет минути спря да плаче и тя му даде биберона.
Едва тогава осъзна какъв заложник всъщност е майката…
Неспособна да издържа повече на вихрушката от мисли и спомени, тя бавно се отпусна на близкия стол, замаяна и безсилна.
„Брайън Ламоро“ се бе оказал прикритие за обучения в Южна Африка терорист Хенрик Бауман. Колко нелепо, но едновременно с това и логично! Та какво наистина знаеше тя за този човек, освен че той се бе опитал да спаси нея и Джаред в Сентръл Парк…
… което явно е било постановка, осъзна тя внезапно. Сигурно той бе организирал нападението… нищо чудно да бе платил на няколко готови на всичко тийнейджъри да нападнат малкото момче за удоволствие или може би, за да спечелят някой и друг долар. Малко капаро предварително, останалото — след работата. А след това се бе оказал на това място „случайно“ и се бе втурнал да им помага — колко умен начин да се запознаеш с една жена, изпълнена с подозрение към всеки срещнат в този нов за нея град. Сигурно е бил уверен, че не разполагат с негова снимка, защото иначе не би посмял дори да помисли да нахлуе така изобретателно в живота й и да поеме риска от разкриване още в началото. И как ловко бе играл ролята на непохватен крехък интелектуалец — абсолютната противоположност на истинската му същност — макар да не бе успял да скрие мускулестото си тяло, мощните бедра, добре оформените бицепси. И защо тя бе обърнала толкова малко внимание на това намиращо се във върхова форма жилаво тяло? От друга страна, в наши дни мъжете наистина посещават фитнес центрове и се грижат за физиката си и това можеше да се отнася дори за някакъв си канадски професор по архитектура. Но защо не бе заподозряла, че има нещо особено в този човек, когото познаваше така бегло?
Помисли си за няколкото нощи, когато се бяха любили… не, абсурдно бе да нарича случилото се по този начин, с толкова неподходяща дума… не, те само бяха правили секс — и почувства тръпка на отвращение.
Сега обаче трябваше да мисли само за Джаред.
Около нея всичко продължаваше да се развива неестествено бавно. Светът изглеждаше застинал като на снимка. Тя се намираше в клещите на някакъв кошмар.
Читать дальше