Харлан Коубън - Погрешен удар

Всички бяха тук, за да отпразнуват новия феномен на Ню Йорк — Бренда Слотър.

Това трябваше да е нейната вечер, възможността й да блесне в професионалния спорт. Майрън си мислеше, че разбира силното желание на Бренда да участва в началния мач. Но очевидно не го бе разбрал. Това беше повече от мач. Повече от любовта й към баскетбола. Повече от личен успех. Това беше история. Бренда го беше осъзнала. В тази епоха на угаснали звезди тя се радваше на шанса да стане модел, оформящ характерите на впечатлителните хлапета. Майрън спря за момент и се вгледа в огромния екран над главата си. Увеличеният образ на Бренда препускаше към коша. Лицето й изразяваше решителност. Тялото и движенията й бяха стремителни, грациозни и великолепни.

Бренда не можеше да загуби.

Майрън отново се затича. Изскочи от игрището и се спусна по рампата към коридора. След секунди стигна до стаята на пресата. Уин тичаше след него. Майрън отвори вратата и видя Норм Зукерман. С него бяха и детективите Морийн Маклафлин и Дан Тайлс.

Тайлс погледна часовника си многозначително.

— Това беше бързо — каза той, усмихвайки се под храсталаците, които му служеха за мустаци.

— Тук ли е Бренда? — попита Майрън.

Морийн Маклафлин му се усмихна съчувствено.

— Защо не седнеш, Майрън? — предложи тя мило.

Майрън не й обърна внимание и се завъртя към Норм:

— Появи ли се Бренда? — повтори той.

Норм Зукерман беше облечен като Дженис Джоплин в най-смахнатите й години.

— Не — отговори той.

Уин пристъпи зад Майрън. Тайлс не се зарадва на появата му. Той прекоси стаята и се вторачи в Уин.

— И кой е този? — запита Тайлс.

Уин махна към лицето на полицая.

— По мустаците ти е останала храна — каза той. — Прилича на бъркани яйца.

Майрън не свали поглед от Норм.

— Какво правят те тук? — попита той.

— Седни, Майрън — повтори Маклафлин. — Трябва да си поговорим.

Майрън погледна към Уин, който му кимна, приближи се до Норм Зукерман и обви ръка около раменете му. После двамата мъже се отправиха към ъгъла.

— Седни — каза Маклафлин за пореден път.

Този път в гласа й прозвуча стоманена нотка.

Майрън се отпусна на един от столовете. Маклафлин постъпи по същия начин без и за секунда да свали очи от него. Тайлс остана прав и се вторачи в Майрън. Очевидно беше от онези идиоти, които вярват, че погледите от високо плашат.

— Какво е станало? — попита Майрън.

Морийн Маклафлин скръсти ръце.

— Защо ти не ни кажеш, Майрън? — попита тя.

Той поклати глава.

— Нямам време за това, Морийн. Защо сте тук?

— Търсим Бренда Слотър — отговори полицайката. — Знаеш ли къде е?

— Не. А защо я търсите?

— Бихме искали да й зададем няколко въпроса.

Майрън се огледа наоколо.

— И решихте, че най-подходящото време за това е точно преди най-важния мач в живота й?

Маклафлин и Тайлс се спогледаха. Майрън хвърли поглед на Уин, който още говореше с Норм.

Тайлс реши да вземе нещата в свои ръце.

— Кога видя Бренда Слотър за последен път? — попита той.

— Днес — отговори Майрън.

— Къде?

Това щеше да отнеме доста време.

— Не трябва да отговарям на въпросите ти, Тайлс. Нито пък Бренда. Аз съм неин адвокат, не помниш ли? Ако имаш нещо за казване, кажи го. Ако не, спри да ми губиш времето.

Мустаците на Тайлс сякаш се накъдриха от усмивката му.

— О, имаме нещо, умнико — каза той.

Майрън не хареса звученето на последното изречение.

— Слушам — каза той.

Маклафлин се наведе напред и отново го погледна с искрени очи.

— Тази сутрин получихме заповед за обиск. За стаята на Бренда Слотър в общежитието.

Тонът й вече беше съвсем официален.

— Намерихме едно оръжие. „Смит и Уесън“, тридесет и осми калибър. Същият калибър, с който е убит Хорас Слотър. Чакаме резултата от балистичния тест, за да видим дали е оръжието на убийството.

— Отпечатъци? — запита Майрън.

Маклафлин поклати глава.

— Идеално изтрити — каза тя.

— Дори и това да е оръжието на убийството — каза Майрън, — то очевидно нарочно е сложено в стаята на Бренда.

Маклафлин го погледна озадачено.

— Откъде знаеш, Майрън? — попита тя.

— Хайде, Морийн. Защо тя ще избърше оръжието, а после ще го остави някъде, където да го намерите?

— Беше скрито под матрака й — възрази Маклафлин.

Уин се отдели от Норм Зукерман, извади мобифона си и набра някакъв номер. Някой отговори и Уин зашепна тихо.

Майрън сви рамене, преструвайки се на съвсем спокоен.

— Това ли е всичко, с което разполагате? — попита той.