Харлан Коубън - Погрешен удар

— Не става дума за плащане — каза Майрън.

— Знам, по дяволите.

Джесика обви ръце около себе си, сякаш в стаята внезапно бе станало студено. Или сякаш се нуждаеше от прегръдка.

— И точно това ме ужасява.

Майрън замълча и зачака.

— Ти не изневеряваш, Майрън. Не кръшкаш. Дори не флиртуваш с други жени. По дяволите, дори не се изкушаваш. Затова въпросът ми е: много ли я обичаш?

Майрън разпери ръце безпомощно.

— Едва я познавам.

— И мислиш, че това има значение?

— Не искам да те загубя, Джес.

— И аз няма да се откажа от теб без борба. Но искам да знам срещу какво съм изправена.

— Не е така.

— А как е?

Майрън отвори уста, затвори я, после каза:

— Искаш ли да се оженим?

— Щом това е нужно, да, искам да се оженим.

Майрън се усмихна.

— Господи, какъв ентусиазъм — каза той.

— Какво искаш да кажа, Майрън? Ще кажа каквото поискаш. Да, не, каквото и да е, стига да те задържи тук при мен.

— Това не е тест, Джес.

— Тогава защо внезапно повдигаш въпроса за женитбата?

— Защото искам да съм завинаги с теб — отговори той. — Искам да си купим къща. И да имаме деца.

— Аз също — каза Джесика. — Но животът е толкова хубав в момента. Имаме кариерите си, имаме свобода. Защо да разваляме това? За всичко ще имаме време и по-късно.

Майрън поклати глава.

— Какво? — запита Джесика.

— Протакаш — каза той.

— Не е така.

— Семейството не е нещо, което мога да наместя в удобно време.

— Значи сега? — възкликна Джесика и повдигна ръце. — Веднага? Това ли искаш наистина? Къща в предградията като родителите ти? Барбекю в събота вечер? Баскетболен кош в двора? Родителско-учителски срещи? Пазаруването в кварталния магазин? Това ли искаш наистина?

Майрън се вгледа в нея и усети как нещо в него се разпада.

— Да — каза той. — Точно това искам.

Двамата стояха неподвижно, вторачени един в друг. Дочу се чукане по вратата. Никой не помръдна. Ново чукане. После гласът на Уин.

— Отвори.

Уин не беше човек, който с лекота прекъсваше другите, затова Майрън веднага отвори вратата. Уин погледна към Джесика и й кимна леко. После подаде на Майрън мобифона си.

— Норм Зукерман — каза Уин. — Опитвал се да се свърже с теб.

Джесика се обърна и излезе от стаята. Бързо. Уин се загледа в нея, но запази безразличното си изражение. Майрън взе мобифона.

— Да, Норм — каза той.

Гласът на Норм прозвуча паникьосано.

— Време е за мача — каза той.

— Е, и?

— Къде, по дяволите, е Бренда?

Майрън усети как сърцето му подскочи към гърлото му.

— Тя ми каза, че ще се качи в автобуса на отбора.

— Не се е качила, Майрън.

Пред очите на Майрън проблесна проснатият на масата в моргата Хорас. Коленете му се подгънаха. Той погледна към Уин.

— Аз ще карам — кимна Уин.

Качиха се в ягуара. Уин не намаляваше на светофарите. Не намаляваше и заради пешеходците. На два пъти профуча по тротоара, за да заобиколи задръстванията.

Майрън гледаше право напред.

— Това, което казах преди — проговори той с мъка. — За това, че го прекали…

Уин изчака.

— Забравѝ го — добави Майрън.

През останалата част от пътя никой от двамата не проговори.

Уин паркира колата на забранено място в югоизточния край на Тридесет и трета улица и Осмо авеню. Майрън се затича към служебния вход на „Медисън Скуеър Гардън“. Полицай с наперена походка тръгна към Уин. Уин скъса на две стодоларова банкнота и подаде половината на ченгето. Полицаят кимна и докосна с пръст фуражката си. Не размениха и дума.

Пазачът на служебния вход позна Майрън и му махна да влезе.

— Къде е Норм Зукерман? — запита Майрън.

— Стаята на пресата. От другата страна на…

Майрън знаеше къде е стаята. Докато тичаше по стълбите, той чу нетърпеливото жужене на тълпата. Звукът беше странно успокояващ. Когато стигна до нивото на игрището, Майрън зави надясно. Стаята на пресата се намираше от другата страна на етажа. Той се затича през игрището. С изненада забеляза, че тълпата беше многобройна. Норм му беше доверил намерението си да затъмни и затвори горните райони, спускайки черна завеса над неизползваните места, за да придаде на залата по-пълен вид. Но продажбите бяха надминали очакванията. Гъста тълпа изпълваше залата. Много от посетителите държаха знамена и лозунги, на които пишеше: „Началото на нова ера“, „Кралица Бренда“, „Добре дошли в дома на Бренда“, „Сега е наш ред“, „Сестрите се справят сами“ и разни други такива. Емблемите на спонсорите доминираха в залата подобно на творбите на смахнат художник. Гигантски снимки на зашеметяващата Бренда проблясваха на екрана. Бренда в униформата си от колежа. Засвири силна музика. Модерна. Така желаеше Норм. Всичко най-модно. Той се бе показал и доста щедър с подарените билети. Спайк Ли седеше на първия ред. Също и Джими Смитс и Рози О’Донъл, Сам Уотърсън и Уди Алън. Няколко бивши водещи от МТВ, разнообразен асортимент от бивши величия, струпани пред камерите и отчаяно желаещи да се харесат на зрителите. Супермодели с очила с метални рамки, опитващи се да изглеждат едновременно ослепително красиви и невероятно интелектуални.