Харлан Коубън - Погрешен удар

— Да, но не лошо. Исках само да го уплаша, а не да го нараня. Преди много години Анита ме накара да й обещая, че никога няма да го нараня. Направих всичко възможно да спазя обещанието си.

— Значи Сам трябваше да го държи под око?

— Да. И да се увери, че Хорас няма да ни създава неприятности. А и може да съм имал надежди, че той ще открие Анита.

— Но той избяга?

— Да.

Имаше логика, помисли си Майрън. Разбиват носа на Хорас. След побоя той отива в „Сейнт Барнабас“. Почиства се. Сам го е стреснал, но само колкото да го убеди, че трябва да се скрие. Така че Хорас опразва банковата си сметка и изчезва. Сам и Марио започват да го търсят. Следят Бренда. Посещават Мейбъл Едуардс и я заплашват. Проверяват подслушвателното устройство на телефона й, очаквайки, че Хорас ще й се обади.

А после?

— Ти си убил Хорас — каза Майрън.

— Не. Въобще не успяхме да го открием.

Неяснота, помисли си Майрън. Все още имаше някои празни места, които не успяваше да запълни.

— Но твоите хора са осъществили загадъчните обаждания до Бренда, нали?

— Само за да видим дали знае къде е Анита. Останалите обаждания — заплашителните — са били от семейство Ейк. Те искаха да намерят Хорас и да сключат сделката преди първия мач.

Майрън кимна. Отново имаше логика. Той се обърна и се вторачи в Чанс, който отвърна на погледа му. На лицето му се изписа лека усмивка.

— Ще му кажеш ли, Чанс?

Чанс се надигна и застана срещу Майрън.

— Мъртъв си — каза той заплашително. — Единственото, което направи тук, бе да си изкопаеш гроба.

— Ще му кажеш ли, Чанс?

— Не, Майрън — отговори той, като посочи към градинарската ножица. — Ще погледам как страдаш и умираш.

Майрън отстъпи назад и после фрасна с глава Чанс по носа. Удържа се леко в последния момент. Ако удариш някого с пълна сила с глава, можеш да го убиеш. Главата е едновременно тежка и твърда. Лицето, което удрят, не е нито едното, нито другото. Представете си желязна топка, политнала към гнездо.

Все пак ударът имаше ефект. Носът на Чанс изпука. Майрън усети нещо топло и лепкаво по косата си. Чанс залитна назад. От носа му бликна кръв. Очите му бяха широко отворени и гледаха шокирано. Никой не му се притече на помощ. Всъщност Сам дори се усмихна.

Майрън се обърна към Артър.

— Чанс знаеше за връзката ти, нали?

— Да, разбира се.

— И за плановете ти да напуснеш фермата?

Този път отговорът позакъсня.

— Да. Но какво от това?

— Чанс те лъже от двайсет години. Също и Сам.

— Какво?

— Току-що говорих с детектив Уикнър. В онази нощ и той е бил там. Не знам какво точно е станало. Нито пък той. Но е видял как Сам изнася Анита от „Холидей Ин“. После видял в колата и Чанс.

Артър се вторачи в брат си.

— Чанс? — каза той заплашително.

— Той лъже — бързо отговори брат му.

Артър извади пистолет и го насочи към брат си.

— Разкажи ми — нареди Артър с леден тон.

Чанс все още се опитваше да спре кръвта.

— На кого ще повярваш? На мен или…

Артър натисна спусъка. Куршумът раздроби коляното на Чанс. И оттам бликна кръв. Чанс изкрещя агонизиращо. Артър насочи пистолета към другото му коляно.

— Разказвай — повтори той.

— Ти беше откачил — изкрещя Чанс и стисна зъби.

Очите му се смалиха, но погледът му беше чист, сякаш прояснен от болката.

— Наистина ли вярваше, че татко ще те остави просто така да изчезнеш? Щеше да унищожиш всичко. Опитах се да ти обясня. Говорих с теб като брат. Но ти не ме послуша. Затова отидох да се видя с Анита. Просто да поговоря с нея. Исках да й покажа колко ужасна е идеята ви. Не исках да я нараня. Просто се опитвах да помогна.

Лицето на Чанс представляваше кървава пихтия, но това на Артър имаше много по-зловещ вид. Сълзите все още течаха свободно. Но той вече не плачеше. Кожата му беше посивяла, чертите му бяха изкривени в мъртвешка маска. Нещо в главата му беше дало на късо от ярост.

— Какво стана? — изръмжа той.

— Намерих стаята й. Когато отидох там, вратата беше леко открехната. Кълна се, Анита вече беше така, когато пристигнах. Кълна се, Артър. Не съм я докосвал. Отначало си помислих, че ти си го направил. Реших, че може да сте се скарали. Но знаех, че при всички положения, ако историята се разчуе, ще стане страхотен скандал. Щяха да се повдигнат прекалено много въпроси. Затова се обадих на татко. Той уреди останалото. Дойде Сам. Той почисти мястото. Взехме пръстена и фалшифицирахме бележката. За да спреш да я търсиш.

— Къде е Анита сега? — попита Майрън.