Харлан Коубън - Погрешен удар

— Сигурно отново е объркал нещата.

Майрън поклати глава.

— Току-що посетих един тъп бандит на име Марио — каза той. — Изненадах го, докато спеше, и му направих някои неща, с които не се гордея много. Докато свърша, той си призна какви ли не престъпления, включително и това, че с помощта на кльощавия си партньор се опитал да получи малко информация от теб. Но се закле, че никога не те е удрял в окото. И аз му повярвах. Защото този, който те е ударил, е бил Хорас.

Бренда го беше нарекла сексист, а и напоследък той доста беше размишлявал върху расовите проблеми. Но сега видя истината. Предубежденията му се бяха обърнали срещу самия него. Мейбъл Едуардс. Милата, възрастна, чернокожа дама. Куки за плетене и очила. Едра, мила и с майчински вид. Надали злото би могло да приеме по-подходяща политически форма.

— Ти ми каза, че си се нанесла в тази къща малко след като Анита изчезнала. Как една вдовица от Нюарк е можела да си позволи това? Каза ми, че синът ти работел по време на следването си в Йейл. Съжалявам, но работата на половин работен ден не е чак толкова добре платена.

— Е, и?

Майрън не сваляше пистолета от нея.

— Още от самото начало си знаела, че Хорас не е баща на Бренда, нали? Анита е била най-близката ти приятелка. Все още си работела във фермата на Брадфорд. Със сигурност си знаела.

Мейбъл не възрази.

— И какво, ако съм знаела? — попита тя.

— Тогава си знаела, че Анита възнамерява да избяга. Сигурно ти се е доверила. А щом е възникнал проблем в „Холидей Ин“, тя се е обадила на теб, а не на Хорас.

— Възможно е — не отрече Мейбъл, — ако говориш хипотетично. Предполагам, че на теория всичко е възможно.

Майрън притисна пистолета към челото й и я бутна на канапето.

— Заради парите ли уби Анита?

Мейбъл се усмихна. Все същата ангелска усмивка, но Майрън си помисли, че вече вижда в нея нещо изключително зловещо.

— Хипотетично, Майрън, предполагам, че съм могла да имам купчина мотиви. Пари, да. Четиринадесет хиляди долара са много пари. Или сестринска любов — Анита щеше да зареже Хорас с разбито сърце. Щеше да отведе бебето, което той считаше за свое. Може би дори щеше да каже на Хорас истината за бащата на Бренда. И може би Хорас щеше да узнае, че единствената му сестра е крила тайната от него през всичките тези години.

Мейбъл се вторачи намръщено в пистолета.

— Бих могла да имам много мотиви, признавам — каза тя.

— Как го извърши, Мейбъл?

— Прибирай се у дома, Майрън.

Майрън отдръпна леко пистолета и я удари по челото с него. Силно.

— Как? — повтори той.

— Да не мислиш, че ме е страх от теб?

Той отново я удари с пистолета. Още по-силно. И отново.

— Как? — извика Майрън.

— Какво искаш да кажеш с това „как“?

Мейбъл заговори със съскащ глас, сякаш изплюваше думите.

— Би било съвсем лесно, Майрън. Анита беше майка. Кротичко щях да й покажа оръжието. Щях да й съобщя, че ако не направи точно това, което й кажа, ще убия дъщеря й. Затова добрата майка Анита щеше да ме слуша. Щеше да прегърне дъщеря си за последен път и да й каже да я изчака във фоайето. А аз щях да използвам възглавница, за да заглуша шума от изстрела. Просто, нали?

Нова вълна от ярост заля Майрън.

— Какво стана после? — попита той.

Мейбъл се поколеба. Майрън отново я удари с оръжието.

— Докарах Бренда обратно у дома. Анита беше оставила бележка, в която съобщаваше на Хорас, че изчезва и че Бренда не е негово дете. Скъсах я и написах друга.

— Значи Хорас никога не е научил, че Анита е възнамерявала да вземе Бренда?

— Точно така.

— И Бренда не е казала и дума?

— Тя беше на пет годинки, Майрън. Не разбираше какво става. Каза на баща си как съм я взела и съм я отвела от мама. Но не помнеше нищо за хотела. Поне аз така мислех.

Тишина.

— Какво си помисли, когато трупът на Анита изчезна?

— Сетих се, че Артър Брадфорд се е появил, намерил я е мъртва и е направил онова, което семейството му винаги правеше — изхвърлил е боклука.

Нова вълна от ярост.

— И намери начин да използваш това. Със сина си Терънс и политическата му кариера.

Мейбъл поклати глава.

— Прекалено опасно — каза тя. — Човек не може да си позволи да шантажира момчетата Брадфорд. Нямам нищо общо с кариерата на Терънс. Но честно казано, Артър винаги с удоволствие помагаше на Терънс. Все пак той беше братовчед на дъщеря му.

Майрън изпита чувството, че мозъкът му ще се пръсне от гняв. Искаше му се да натисне спусъка и да приключи с тази история.