Харлан Коубън - Погрешен удар

Артър издаде някакъв странен звук. Полустон. Полукашлица.

— Разбира се — каза той.

— И какво стана?

Сам направи няколко стъпки назад, местейки поглед от вратата на мазето към Майрън. От време на време прошепваше по нещо в радиостанцията. Чанс седеше като вкаменен, едновременно нервен и успокоен. Нервен заради разкритата истина, успокоен, защото вярваше, че тя никога няма да излезе оттук. И вероятно беше прав.

— Анита беше последната ми надежда — каза Артър, като докосна леко устата си с пръсти и се насили да се усмихне. — Смешно, нали? Ако произхождаш от скапано семейство, можеш да обвиниш средата за греховете си. Но ако си от прочуто семейство? Ако си от онези, които са възпитани да взимат онова, което поискат? От хората, възпитани да вярват, че са нещо специално, а останалите са само обслужващ персонал? Какво ще кажеш за тези деца?

Майрън кимна.

— Следващия път, когато остана сам — каза той, — ще поплача за тях.

Артър се засмя.

— Справедливо е — каза той. — Но грешиш. Аз бях човекът, който искаше да избяга. Не Анита. Да, обичах я. Когато бях с нея, всяка част от мен живееше. Не мога да го обясня по друг начин.

И не беше нужно. Майрън се сети за Бренда. Разбираше го.

— Щях да напусна фермата — продължи Брадфорд. — Двамата с Анита щяхме да заминем някъде. Да започнем нов живот. Да избягаме от този затвор — каза той и отново се усмихна. — Наивно, нали?

— И какво стана? — попита Майрън.

— Анита си промени решението.

— Защо?

— Имаше друг човек.

— Кой?

— Не знам. Трябваше да се срещнем сутринта, но тя не се появи. Зачудих се дали Хорас не й е сторил нещо. Затова го държах под око. После получих бележка от нея. Казваше, че искала да започне на чисто. Без мен. И ми изпрати пръстена.

— Какъв пръстен?

— Онзи, който й бях подарил. Неофициален годежен пръстен.

Майрън погледна към Чанс, който не проговори. Майрън го гледа няколко секунди, после се обърна отново към Артър.

— Но ти не се отказа, нали?

— Не.

— Търсил си я. Подслушването на телефоните. Ти си го уредил преди много години. Знаел си, че един ден Анита ще се обади на семейството си. Искал си да проследиш обаждането й.

— Да.

Майрън преглътна затруднено, като се надяваше, че ще успее да запази гласа си спокоен.

— После са се появили микрофоните в общежитието на Бренда — каза той. — Парите за стипендиите. И прерязаните ахилесови сухожилия.

Тишина.

Очите на Майрън се напълниха със сълзи. Също и тези на Артър. И двамата мъже знаеха какво предстоеше. Майрън продължи със спокоен глас.

— Микрофоните са били там, за да можеш да държиш Бренда под око. Стипендиите са били уредени от човек с много пари и финансови умения. Дори ако Анита беше получила някакви пари в брой, тя нямаше да знае как да ги препрати през Каймановите острови. Докато ти знаеш. И накрая ахилесовите сухожилия. Бренда мислеше, че баща й е виновен. Мислеше, че е прекалил в желанието си да я защити. И е била права.

Ново мълчание.

— Преди малко се обадих на Норм Зукерман и научих кръвната група на Бренда от медицинския й картон. Полицаите знаят кръвната група на Хорас от аутопсията. Те нямат нищо общо, Артър.

Майрън се замисли за светлата кожа на Бренда в сравнение с много по-тъмните тонове на родителите й.

— Затова толкова се интересуваш от Бренда. Затова ми помогна да я предпазим от влизане в затвора. Затова в момента толкова се тревожиш за нея. Бренда Слотър е твоя дъщеря.

По лицето на Артър Брадфорд закапаха едри сълзи. Той не направи нищо, за да ги спре.

Майрън продължи:

— Хорас не знаеше за това, нали?

Артър поклати глава.

— Анита забременя още в началото на връзката ни. Но Бренда се роди достатъчно тъмна, за да заблуди хората. Анита настоя да пазим тайна. Не искаше детето ни да бъде заклеймено. Също така не искаше то да порасне в тази къща. Разбирах я.

— И какво стана с Хорас? Защо ти се обади след двайсет години?

— Заради семейство Ейк, които се опитваха да помогнат на Дейвисън. Разбрали отнякъде за парите за стипендиите. Мисля, че от единия адвокат. Искаха да ме изложат по време на предизборната кампания. Затова разказали на Слотър за това. Мислели, че той ще прояви алчност и ще проследи парите.

— Но той не се интересувал от парите — каза Майрън. — А само искал да намери Анита.

— Да. Обади ми се няколко пъти. Дойде в щаба. Не искаше да се откаже. Затова помолих Сам да го обезкуражи.

Кръвта в шкафа.

— Пребит ли беше?

Артър кимна.