Харлан Коубън - Погрешен удар

— Има и още нещо, което не схващам — каза Майрън. — Ако семейство Брадфорд са подслушвали телефона на Мейбъл през цялото време, нямаше ли да успеят да разберат откъде се обажда Анита?

Уин се замисли.

— Може и да са успели — каза той най-после.

Тишина. Майрън пусна радиото. Мачът беше навлязъл във втората половина. „Делфините“ падаха. Говорителите размишляваха над изчезването на Бренда Слотър. Майрън намали звука.

— Все още пропускаме нещо — каза той.

— Да, но се доближаваме.

— Все пак ще си опитаме късмета със семейство Брадфорд.

Уин кимна.

— Отвори жабката — каза той. — Въоръжи се като параноичен деспот. Нещата може да загрубеят.

Майрън не започна да спори. Той набра личния номер на Артър Брадфорд. Артър отговори при първото позвъняване.

— Намери ли Бренда? — попита той.

— Идвам към къщата ти — отвърна Майрън.

— Значи си я намерил?

— Ще бъда там след петнайсет минути — каза Майрън. — Кажи на пазачите си.

После затвори телефона.

— Любопитно — каза той.

— Кое? — попита Уин.

И тогава Майрън се усети. Не прекалено бавно. Но не и изведнъж. Връхлетя го като огромна лавина. С трепереща ръка той набра друг номер.

— Норм Зукерман, моля. Да, знам, че гледа мача. Кажете му, че се обажда Майрън Болитар. Кажете му, че е спешно. И му кажете, че искам да говоря също така с Маклафлин и Тайлс.

Пазачът във фермата Брадфорд освети колата с фенерчето си.

— Сам ли сте, господин Болитар? — попита той.

— Да — отговори Майрън.

Вратата се отвори.

— Моля, продължете към къщата.

Майрън подкара бавно. Както беше планът им, намали на следващия завой. Тишина. После гласът на Уин каза по телефона:

— Навън съм.

Извън багажника. Толкова тихо, че Майрън не бе чул абсолютно нищо.

— Оставям телефона отворен — каза Уин. — Искам непрестанно да знам къде си.

Планът беше прост. Уин щеше да претърси имението, за да намери Бренда, докато Майрън се опитваше да не бъде убит.

Той продължи напред по пътя, стиснал волана с две ръце. Част от него искаше да протака нещата, но най-вече му се искаше незабавно да пипне Артър Брадфорд. Вече знаеше истината. Поне част от нея. Достатъчно, за да спаси Бренда.

Може би.

Околността беше абсолютно тъмна. Животните във фермата бяха притихнали. Огромната къща се издигаше над него и сякаш плуваше в тъмнината, едва свързана със света под нея. Майрън паркира и излезе от колата. Преди да стигне до вратата, икономът Матюс се появи. Беше десет часът вечерта, но Матюс все още беше безукорно облечен и стегнат. Той не проговори, а зачака с почти нечовешко търпение.

Когато Майрън стигна до него, Матюс каза:

— Господин Брадфорд ще ви посрещне в библиотеката.

Майрън кимна. И тогава някой го удари по главата. Стори му се, че чува удар, а после го обля тъмнина. Кожата му настръхна. Почувства замаяно как бейзболна бухалка го удря отзад по краката. Коленете му се подгънаха и той падна.

— Уин — едва прошепна той.

Тежка обувка го срита по гърба. Майрън се просна на земята по очи. Усети как въздухът излиза със свистене от дробовете му. После усети нечии ръце върху себе си. Претърсваха го. Взеха му оръжието.

— Уин — повтори той.

— Добър опит — каза Сам, който стоеше над него и държеше мобифона му. — Но аз вече затворих, шпионино.

Двама други мъже вдигнаха Майрън и бързо го завлякоха във фоайето и после надолу по коридора. Майрън примигна и се опита да разсее замайването си. Чувстваше се като пирон, ударен с чук. Сам вървеше пред него. Той отвори една врата и двамата мъже хвърлиха Майрън като чувал с тор. Той се затъркаля по някакви стъпала, но успя да спре, преди да се удари в пода.

Сам влезе в помещението. Вратата зад него се затвори.

— Хайде — каза Сам. — Да приключваме с това.

Майрън успя да седне. Мазе, осъзна той. Седеше на стълбите в мазето.

Сам тръгна към него. Протегна ръка. Майрън я пое и се изправи на крака. Двамата мъже заслизаха по стълбите.

— Тази част от мазето е без прозорци и е измазана с цимент — съобщи Сам, сякаш го развеждаше из къщата си. — Така че единственият изход е през вратата. Разбра ли?

Майрън кимна.

— Има двама пазачи на стълбите и те ще заемат позиции сега. При това са професионалисти, а не като онзи задник Марио. Така че никой не може да мине през тази врата. Разбра ли?

Още едно кимване.

Сам извади цигара и я лапна.

— За последен път видяхме приятеля ти, когато изскачаше от багажника. Навън са скрити двама снайперисти. Ветерани от войната в Персийския залив. Ако твоят приятел се доближи до къщата, мъртъв е. Всички прозорци са снабдени с аларми. Детекторите за движение са включени. Поддържам радиовръзка с четирима от моите хора, всеки от тях на различна честота.