Харлан Коубън - Погрешен удар

Той показа на Майрън някаква радиостанция с цифров екран.

— Различни честоти — повтори Майрън. — Уха.

— Казвам ти всичко това не за да те впечатля, а да ти покажа колко глупави ще са всякакви опити. Разбираш ли?

Ново кимване.

Вече бяха във винарската изба. Миришеше приятно като идеално отлежало шардоне. И Артър беше там. Лицето му приличаше на череп. Кожата по скулите му беше силно опъната и пребледняла. Чанс също бе там. Пиеше червено вино и разглеждаше цвета му усилено, опитвайки се да изглежда спокоен.

Майрън се огледа наоколо. Безброй шишета, подредени по рафтовете, леко наклонени напред, за да се запази влагата по тапите. Гигантски термометър. Няколко дървени бурета най-вече за колорит. Нямаше прозорци. Нито врати. Нито други видими входове. В средата на стаята стоеше тежка махагонова маса.

Масата беше празна, с изключение на една лъскава градинарска ножица.

Майрън погледна към Сам, който му се усмихна.

— Брой ме за уплашен — каза Майрън.

Сам сви рамене.

— Къде е Бренда? — попита Артър.

— Не знам — отговори Майрън.

— А Анита? Къде е Анита?

— Защо не попиташ Чанс? — отвърна Майрън.

— Какво?

Чанс се скова.

— Той е луд — извика той.

Артър се надигна.

— Няма да си тръгнеш оттук, докато не се убедя, че не криеш нищо от мен — каза той.

— Чудесно — отвърна Майрън. — Тогава да се захващаме за работа, Артър. Нали разбираш, през цялото време се проявявах като страхотен тъпак. Имам предвид, че всички улики бяха налице. Старите подслушвателни устройства. Силният ти интерес към тази история. Първото нападение над Анита. Претърсването на апартамента на Хорас и кражбата на писмата на Анита. Тайнствените обаждания, които нареждаха на Бренда да се свърже с майка си. Сам, прерязващ ахилесовите сухожилия на онези хлапета. Парите за стипендиите. Но знаеш ли какво те издаде в крайна сметка?

Чанс се готвеше да каже нещо, но Артър му махна и го накара да замълчи. После разтърка брадичката си с показалец.

— Какво? — запита той.

— Времето на самоубийството на Елизабет — отговори Майрън.

— Не разбирам.

— Времето на самоубийството — повтори Майрън. — И най-вече опитите ви да го промените. Защо Елизабет се е самоубила в шест сутринта, точно в момента, когато Анита идвала на работа? Съвпадение? Възможно е. Но защо пък вие така усърдно сте се опитвали да промените времето? Елизабет можеше да падне случайно както в шест сутринта, така и в полунощ. Защо тогава тази промяна?

Артър остана с изправен гръб.

— Ти ми кажи — отвърна той.

— Защото моментът не е бил случаен — отговори Майрън. — Жена ти се е самоубила точно тогава по определена причина. Искала е Анита Слотър да стане свидетел на скока й.

Чанс изсумтя.

— Това е абсурдно — каза той.

— Елизабет е била депресирана — продължи Майрън, приковал поглед в Артър Брадфорд. — Не се съмнявам в това. Не се съмнявам също, че и някога си я обичал. Но това е било отдавна. Ти самият спомена, че тя не е била на себе си от години. В това също не се съмнявам. Но три седмици преди самоубийството Анита Слотър е била нападната. Мислех, че я е пребил някой от вас. После си помислих, че може и Хорас да го е направил. Но най-забележимите белези са били драскотини. Дълбоки драскотини. Като от котка, както каза Уикнър.

Майрън забеляза как Артър сякаш се свиваше пред очите му, съсипан от собствените си спомени.

— Жена ти е нападнала Анита — продължи Майрън. — Първо я нападнала, а три седмици по-късно се е самоубила пред нея, защото Анита е имала любовна връзка с мъжа й. Това е била последната сламка, нали, Артър? И как точно стана? Елизабет видя ли ви? Или изглеждаше толкова откачена, че ти стана невнимателен?

Артър се изкашля.

— Всъщност да — каза той. — Почти така стана. И какво? Какво общо има това с настоящето?

— Връзката ти с Анита. Колко време продължи?

— Не виждам какво общо има това.

Майрън се вгледа в него за момент.

— Ти си зъл човек — каза той. — Отгледан си от зъл човек и си наследил характера му. Накара много хора да страдат. Дори има и убити заради теб. Но това не е било само закачка, нали? Ти си я обичал, нали, Артър?

Брадфорд не отговори. Но нещо зад фасадата започна да поддава.

— Не знам как е станало — продължи Майрън. — Може би Анита е искала да напусне Хорас. Или пък ти си я окуражил. Няма значение. Анита е решила да избяга и да започне нов живот. Кажи ми какъв беше планът, Артър. Щеше да я уредиш с апартамент? Или къща извън града? Със сигурност човек от семейство Брадфорд няма да се ожени за чернокожа слугиня от Нюарк.