Харлан Коубън - Погрешен удар

— Какво стана после? — попита той.

— О, стига, Майрън. Знаеш останалото. Хорас реши да търси Анита. След всички тези години. Каза ми, че имал някаква следа. Смятал, че може да я намери. Опитах се да го разубедя, но любовта е странно нещо.

— Хорас е научил за „Холидей Ин“ — каза Майрън.

— Да.

— Говорил е с една жена на име Каролайн Гундек.

Мейбъл сви рамене.

— Никога не съм я чувала.

— Преди малко събудих госпожа Гундек от дълбок сън — каза Майрън. — Уплаших я до смърт. Но се съгласи да поговори с мен. Точно както бе говорила и с Хорас. Тогава била камериерка и познавала Анита. От време на време Анита заработвала по някой допълнителен долар в хотела. Каролайн Гундек помни, че в онази нощ видяла Анита. Изненадала се, защото Анита била в хотела като гост, а не в ролята на камериерка. Също така си спомни, че видяла и малката й дъщеричка. Накрая си припомни, че видяла как дъщерята на Анита си тръгва с някаква друга жена. Описа я като изнервена наркоманка. Аз нямаше да се сетя, че си ти. Но Хорас веднага се е усетил.

Мейбъл Едуардс не каза нищо.

— След като е чул това, Хорас е разбрал всичко. Затова вбесен е дошъл тук. Все още се е криел. Все още всичките му пари са били у него — единайсет бона. И те е ударил. Толкова се ядосал, че те ударил в окото. И тогава ти си го убила.

Тя отново сви рамене.

— Звучи почти като самоотбрана — отбеляза тя.

— Почти — съгласи се Майрън. — С Хорас е било съвсем лесно. Бездруго вече се е криел. Просто трябваше да се преструваш, че той още се крие. Чернокож, който се крие, а не жертва на убийство. Кой щеше да се заинтересува? Историята на Анита се повтаряше. През всички тези години ти си правила разни дребни неща, с които да накараш хората да повярват, че Анита е жива. Писала си писма. Лъгала си за измислени телефонни разговори. И сега си решила отново да постъпиш по същия начин. Веднъж вече си успяла, нали? Но проблемът е, че не можеш да се отървеш от труповете с лекотата на Сам.

— Сам?

— Човекът, работил за семейство Брадфорд — обясни Майрън. — Предполагам, че Терънс ти е помогнал да преместите труповете.

Мейбъл се усмихна.

— Не подценявай силата ми, Майрън — каза тя. — Аз не съм безпомощна.

Майрън кимна. Права беше.

— Изброихме няколко мотива, но предполагам, че всичко е станало най-вече заради парите — каза Майрън. — От Анита си взела четиринадесет хиляди. От Хорас — единадесет. А и съм готов да се обзаложа, че любимият ти, покоен съпруг, чиято снимка гледаш с насълзени очи, е бил застрахован.

Тя кимна.

— Само за пет хиляди, горкия.

— Но достатъчно за теб. Застрелян в главата пред собствения си дом. Без свидетели. А предишната година си била арестувана три пъти. Два за дребни кражби и един за наркотици. Очевидно падението ти е започнало още преди Роланд да бъде убит.

Мейбъл въздъхна.

— Свърши ли вече? — попита тя.

— Не — отговори Майрън.

— Мисля, че обсъдихме всичко, Майрън.

Той поклати глава.

— Не и Бренда.

— О, да, разбира се — съгласи се Мейбъл и леко се наведе напред. — Изглежда, имаш всички отговори, Майрън. Защо убих Бренда?

— Заради мен — отговори той.

Мейбъл се усмихна. Майрън усети как пръстът му затрепери над спусъка.

— Прав съм, нали?

Тя продължи да се усмихва.

— Смятала си, че Бренда не е заплаха за теб, тъй като не си спомня за „Холидей Ин“. Но аз самият ти разказах за нашето посещение там. Споменах ти, че тя има някакви смътни спомени. И тогава си решила, че трябва да убиеш и нея.

Усмивката на Мейбъл не изчезна.

— Трупът на Хорас е открит и главният заподозрян е Бренда. Работата ти е била много по-лесна. Накисваш Бренда и после тя изчезва. С един куршум два заека. Затова си скрила пистолета под матрака на Бренда. Но отново ти е било трудно да се отървеш от трупа. Застреляла си я и си изхвърлила трупа в гората. Сигурно си възнамерявала да се върнеш там друг път, когато имаш повече време. Не си вярвала, че може да сформират група за издирване, която случайно да я открие толкова скоро.

Мейбъл Едуардс поклати глава.

— Наистина имаш страхотно въображение, Майрън — каза тя.

— Това не е измислица — каза Майрън. — И двамата го знаем.

— Също така знаем, че не можеш да докажеш абсолютно нищо.

— Ще открием доказателства, Мейбъл. Влакънца, косми, каквото и да е.

— Е, и?

Усмивката й отново прободе сърцето му като кука за плетене.

— Ти самият ме видя да прегръщам племенницата си в тази стая. Ако по тялото й има влакънца или някакви други частици, те са от тази прегръдка. А и Хорас ме посети, преди да бъде убит. Разказах ти вече. Затова и по него може да има някакви дребни частици, ако въобще са открили нещо.