Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

Второ обаждане:

— Някакъв тип преди време се лепнал за Ника, крънкал й пари. Проучихме го: алкохолик, нещастник, няма нищо общо с отвличането на детето — докладва Вася Монахов.

И отново Грязнов: отчет за посещението му в нощен вертеп, доста посещаван от скъпи гости от братските арабски страни. Гостите проявявали интерес и към женския, но и към мъжкия пол. Но със случая «Кеша» всичко това нямаше нищо общо.

Позвъняване на Монахов. Момчетата от тамошната криминална милиция предали по телекса, че в каютата на капитан Мартинчик в град Бердянск висял афиш отпреди тридесет години с певицата Лолита Торес. Но този образ никак не се връзваше не само с жената, която беше сложила белезници на Ника Славина, но и със самата Валерия в нормалния й вид.

Романова се ядоса на подчинените си и нареди двамата да се явят у Меркулов, чийто апартамент след половин час се превърна в оперативен щаб.

Съзнателно заобикалям една от жертвите — гледачката Балцевич. Тя изпада от Престъплението с главно «П», но имам вътрешното чувство, че е жертва тъкмо на Престъплението и дори може би смъртта й е ключът за цялостното му осмисляне. Засега се абстрахирам от нея и преминавам към собствената си личност.

Целият номер със затварянето на Александър Турецки в «Бутирки» в общи линии вече е ясен: подполковник Красниковски, като чува моето бръщолевене в полудрямка, решава, че единствено аз представлявам опасност за него. Изпраща ме на среща с Валерия, това, разбира се, си носи риска, защото тъкмо от нея той крие истината. През ум не му е минало обаче, че ще откажа «да се повозя» в луксозното волво, касетофонният запис и изпращането ми при Ключански са били резервни варианти.

Каква роля играят в цялата работа Амелин и Чуркин, не мога да проумея. Но тъкмо от Амелин нещата се завъртяха така, че аз да съм в ролята на жертва. Той дойде за подписа ми точно след като се поинтересувах къде е бележникът на Татяна Бардина. Сега вече съм сигурен, че бележникът няма нищо общо. Какво друго направих този ден? Какво му казах? Какво оставих при него? За какво го попитах? Или помолих? Помолих?… Помолих го да ми даде ереванския адрес на Бабаянц — това е. Амелин си даде сметка, че няма да оставя началството на мира, докато не изясня причината за внезапния отпуск на Бабаянц. Тогава е започнало събирането на «компромата» — отначало за всеки случай, ако взема много да си отварям устата, после вече с точно определена цел в сговор с Красниковски.

Отстраниха ме.

Но какво общо има Клара Балцевич, гледачката и екстрасенска…

Да отиде или не при Зимарин във връзка със случая Бабаянц, по-точно по повод новоизникналия чудноват запис — този въпрос измъчваше Мойсеев от момента, щом разбра, че намерената от него лента съдържа част от запис, който е бил използван за фабрикуване на разговора между Турецки и Бабаянц. Той нямаше доказателства, че някой имитира гласа на Бабаянц. Но с тънкия си слух долови чужди нотки в гласа, чии — не можеше да разбере, имитаторът говореше с лек арменски акцент, почти като Гена Бабаянц, но все пак на места преиграваше, прекалено разтягаше гласните. Гласът на Турецки обаче си беше неговият, пък и събеседничката го нарича Саша. И всичко, което Турецки казва на «голямата» лента, произтича от едно най-обикновено обсъждане на филм. И после за Зимарин — кой ще говори с такъв весел, даже безгрижен глас за наистина подготвяно покушение върху главния столичен прокурор?!

«Семьон! Не ставай глупав, никога не споделяй с началството съмненията си. При началник се ходи само в два случая: да се караш и да искаш» — така щеше да каже предишният му началник Меркулов. Но го няма, а столът му в следствения отдел е зает от друго лице, в смисъл голям задник, разжалван от партийно функционерство и абсолютно бос в следствената работа.

Но Мойсеев вече отиваше в централната сграда, в резиденцията на московския главен прокурор, и досега запазила следи от спалнята на любовницата на търговеца Прохоров, някогашен собственик на «Трьохгорная манифактура» — текстилно производство, подарил през 1915 година на любимата си държанка къщата, в която сега е седалището на прокуратурата.

С жеста на много зает ръководител Зимарин посочи на Мойсеев дълбокия кожен фотьойл. Но гостът не пожела да се възползва от комфорта и остана прав пред началника, с едната ръка подпрян на бастуна, а с другата прегърнал касетофона. Зимарин си свали очилата и дълго се взира в набръчканото лице на Мойсеев, сякаш се опитваше да открие нишката и да разплете заговора, който крои срещу него, главния столичен прокурор — не може да не крои! — всеки негов подчинен.