Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

«Скъпа кумице! Отново се появих на хоризонта на вашия живот, аз — източникът по прякор Птичка Божия, с образование до втори клас, по природа композитор и музикант, филмът за който (25 минути) спечели наградата на зрителските симпатии на Общосъюзния конкурс в Нижни Тагил и осем пъти е даван по Централната телевизия.

Кажете, моля ви, скъпа кумице, на вашия счетоводител да ми даде премиални за тежкия ми каторжен, пълен с опасности труд в полза на държавата в сферата на правосъдието, тъй като аз надуших следа като Джулбарс или някакъв Крючков и сега съм на път към окончателното изпълнение на вашата еднократна задача. (Молба: парите да се изпратят телеграфически и още днес, а не с пощенски запис, иначе до обяд не мога да скоча до едно място, а за всички разходи на родното съветско правителство ще се разплатя според курса, тоест ще се обадя с добри вести.)

Първо за онова, което е второ по важност след усилията за спасяване на детето Инокентий Славин, четиригодишно, и което може би представлява интерес за вас от Московското криминално управление, както и за дейците на културата и изкуството. За мен това е най-важното. Затуй, ако набърже съберете аудитория от хиляда души измежду отличниците на Вътрешно министерство и КГБ, то аз сам-саменичък ще ги забавлявам цяла вечер след уморителния работен ден: важно е колкото може по-бързо да спечеля пари, за да осигуря човешки живот на семейството си. С операта из живота на чекистите ще се захвана по-късно, а на литературното поприще мога да напиша авторски сценарии за игрални и документални филми изключително за подвизите на служители от КГБ, МУР и ОМОН, а също и криминални разкази, повести и романи, не по-лоши от тези на Агата Кристи или Жорж Сименон.

Анпасан ви съобщавам, че се внедрих в работните структури на групата „Зоро“, управлявана от разжалвания и свален от всички постове бивш началник на УБХСС в Москва А. А. Гришаев. Той има картотека (задигнал я е от старата работа) не само с цялата московска номенклатура, тузарите мангизлии и нелегалните милионери, но и с големите акули на нашите джебчийски групи.

Скъпа кумице, дадохте ми насока да нюхам за специалист по удушаване с липса на алиби през първата половина на четвъртъка. Такъв бе изнамерен от мен в Гришаевата картотека. Как стигнах до нея — оставете на мен. Казва се Валерий Транин (прякор Огняря), 44-годишен, три пъти лежал за убийства и бандитизъм. Проверих, че в същия ден, когато са убили в парка известната спортистка, наши момчета са го видели на територията, купил водка по 50 рубли и се фукал, че сега прави големи удари с големи пари, и ето, точно днес бил изпълнил „поръчков удар“ за 50 хилядарки в дървени рубли. Колкото до алибито, нека сам си го доказва пред вашите образовани служители, аз обаче не мога да подлагам живота си, пълен с недовършени дела, на опасността същият да секне поради удушаване, но адресчето, тоест физическото местонахождение, на В. Транин се надявам да изровя буквално всеки момент и ще ви се обадя лично на вас и на никой друг.

Оставам с разбито сърце въпреки наличната съжителка, ваш таен приятел и осведомител — Птичка Божия.»

Докато си лежа тук, в болницата, вече напълно оздравял, поне според мен, моите приятели там, зад прозорците, истински работят за разследване на Престъплението. Защо ли си въобразих, че въоръжен с полустрошена химикалка, ученическа тетрадка и контузена глава, ще мога да създам единствената правдоподобна версия за Престъплението? Московската криминална милиция начело с Шура Романова спокойно ще се оправи и без моите идеи, тя има на разположение не само огромна армия от професионални криминалисти, но и модерна техника, включително и компютри. А аз, удобно разположен в болничното легло, се мъча да открия мястото на Клара Балцевич, предала Богу нещастната си душа, в Престъплението с главна буква. Впрочем точно такива «малки винтчета» (израз на другаря Сталин, в скоби казано) в мафиотския механизъм са обзаведени с въпросната модерна компютърна техника не по-зле от милицията. Колко му е да снесат сто хиляди за персонален компютър с лазерен принтер? Въпросът е: за какво й е бил необходим компютър на Балцевич — да вкара в паметта клиентите си? Да, клиентите, но не само своите. Наобиколяла я е московската мафия — от частниците до кагебистите… Стоп-стоп-стоп… Ако приемем, че Красниковски е убил Балцевич, тогава съвсем естествено е да приемем, че той й е бил клиент. Чантата на Биляш — двадесет сантиметра ширина, двадесет и пет височина, дебелина седем сантиметра; в чантата — бандерол от опаковка с малко по-малки размери. С компютри изобщо не съм се занимавал, но знам как изглеждат дискетите и колко информация могат да поберат.