Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

— Ника, все едно, ще те обичам цял живот!

— Знам. И аз. Каквото и да стане. Но всичко ще е наред. Моят малчуган ще бъде при нас. Знам.

Боже Господи, как чакаше той тези думи! Как се страхуваше от мислите си — като й върнат сина, всичко ще си отиде на мястото, той отново ще й бъде работодател, и толкова. Беше готов за това. Но съдбата му сервираше подарък след подарък и той се изпълни с увереността на Ника — как го каза тя? «Моят малчуган ще бъде при нас.»… Искаше му се да я вземе на ръце и да я отнесе в своя дом, но тя сякаш прочете мислите му:

— Трябва да си бъда вкъщи, аз съм примамката, разбираш ли? Примамката за тези, които убиха Ана и взеха Кеша. Може да се обадят, да дойдат, да искат някакви документи, те заплашваха… онази старица заплашваше… Освен това знам: скоро ще намерят Кеша. Днес. Ще чакам. Нали няма да си отидеш?

— Не! — възкликна Шахов. Той трябваше да си отиде, да напише докладната записка за президента на страната, но нито за миг не му мина през ум, че дори заради такава важна работа би могъл да остави Ника сама.

«Добре, че направих още един презапис!» — доволен от своята съобразителност, Семьон Семьонович отново седна зад бюрото и взе да сравнява отпечатъците от пръсти върху касетата, придобита по далеч не мирен начин от Чуркин, с отпечатъците, останали по шишенцето с лепилото. До вратата се чу откъм коридора познатото почукване на токчета и той едва успя да покрие с вестник атрибутите на своето изследване, когато в кабинета буквално влетя секретарката на следствения отдел Клава:

— Мойсей Мойсеич… а, направо съм се побъркала! Семьон Семьонич, не им вярвайте, всичко е нагласено от Амелин, сега вече съм сигурна и ако щат, да ме уволнят, за толкова пари всякак ще си намеря работа, при девер ми в кооперативната фирма търсят машинописка… Но както и да е. Саша Турецки ме помоли да проуча кой се е обаждал на Едуард Антонович, та ви казвам, никой не му се е обаждал, Амелин сам си го е измислил това за обаждането…

— Клавдия Сергеевна, не разбирам…

— Нали Амелин е казал на Зимарин, че се е обаждал Бабаянц за отпуската. Е, как би могъл да се обади, след като вече е бил убит? На вас са възложили делото за Бабаянц, знам, Чуркин ми каза, но всичко това е лъжа, ще видите. Амелин е скроил това и на Саша, нали аз самата му казах, че Амелин идва при Зимарин. Амелин е усетил, че Саша му е по следите, и му е направил капан. Той е такъв гаден плъх, колко години го знам…

Вратата на кабинета безшумно се отвори и Мойсеев видя красива млада жена, пепелявите й коси падаха на тежка вълна върху повдигнатите по последна мода рамене на бялото сако; и нещо познато лъхна от сините й очи. Жената приветливо, като на стар познат, кимна на Мойсеев, но явно не той й беше нужен.

— Извинявайте, вие ли сте Клава? Може ли да говоря с вас?

Клава понечи да се свъси, но изведнъж се досети и се плесна по бузите:

— О, аз ви познавам…

Но синеоката не я остави да се доизкаже, измъкна Клава от кабинета и отнесе неясните спомени на стария криминалист, като го остави насаме с откритието на Клава. Той си наложи да продължи криминалистическото изследване, като прибави за нов обект и ключовете от кабинета, получени сутринта от зам. главния Амелин, и стигна до резултата, който очакваше да получи и от който главата му забуча като църковна камбана: отпечатъците от пръстите по шишенцето и по ключовете не съвпадаха, но поотделно бяха идентични с отпечатъците, открити на различни места върху касетата.

Обзе го едно-единствено желание: да смете всичко от бюрото право в кошчето — ей така, с един замах. И вече беше готов да го направи, но изведнъж се спря, извади си бележника и избра домашния телефон на Меркулов. Заето. Завъртя пак и пак, но някой здравата беше яхнал телефона на Меркулов. Тогава Семьон Семьонович прилежно прехвърли всички неща в найлонови торбички, прибра ги в чантата си, неизвестно защо се огледа на всички страни и се запъти към изхода. Опита се да вземе такси, не стана — или колите бяха за гараж, или шофьорите искаха майка си и баща си. На някаква девойка й излезе късметът: тя пъргаво скочи пред един «частник» и викна:

— До Трите гари за десетарка!

Семьон Семьонович я позна — същата, с пепелявата коса, която беше идвала при Клава. Реши да повтори номера и се изправи на платното. Спря някакъв очукан московец и тънко се провикна:

— До «Проспекта на мира» за десетарка!

— Ей, ветеран, да не си изкукуригал? Качвай се, ще те хвърля дотам за тройка!