Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

Следователят Галактион Бабаянц от Московската градска прокуратура разследва криминална афера в «пощенска кутия» с директор генерал-лейтенант Сухов, изявен учен в областта на новите оръжия. В стола на прокуратурата Бабаянц я споменава пред колегата Александър Турецки и нарича случая «вонящ», после двамата започват да обсъждат ДРУГО ДЕЛО, възбудено във връзка със смъртта на Татяна Бардина, и Бабаянц обещава да му даде допълнителна информация по него, той смята, че в това ДРУГО ДЕЛО са замесени високопоставени служители от нашата прокуратура. Във всеки случай е сигурен, че става дума за убийство — има предвид убийството на Татяна Бардина. Следователят Харолд Чуркин подслушва разговора им отначало на опашката, а после седнал в непосредствена близост до Бабаянц. Той не е знаел, че следователите Бабаянц и Турецки са сменили темата на разговора.

Бабаянц още не подозира, че точно преди деня на този разговор Сухов е убит.

Чуркин, тъп и амбициозен двуличник, съобщава на господарите си за подслушания разговор, той е доносник в една верига от престъпници, същите, които са откраднали тайните на Сухов и са го убили, той иска да се само изтъкне, той с животинска наслада преувеличава опасността от Бабаянц. Бабаянц трябва спешно да бъде изолиран от Турецки, трябва да му се измъкне каквото знае по «случая Сухов». С измама го завличат у Капитонов, дават му да чете някакви нищо незначещи документи — и той си забравя там очилата. После го закарват в своята фабрика на смъртта и го умъртвяват по особено жесток начин.

Въпреки строгата секретност на информацията новината за насилствената смърт на Бабаянц и Турецки, а също за подготвяното покушение над главния прокурор плъзна в Градската прокуратура с мистериозна бързина.

Семьон Семьонович бе извикан първо в отдел «Кадри» и оттам направо в Следственото управление. Мойсеев се държа неочаквано бодро и бодро отговаряше на въпросите, но подир четвърт час вече не би могъл да каже за какво всъщност ставаше дума. Тъкмо се върна в кабинета, и го повикаха в УСО (Криминално-съдебния отдел) — просто да си побъбрели. Той твърде грубо (което също не беше типично за кроткия криминалист) разкара «усошите», а последвалото повикване от ГСО (Гражданско-съдебния отдел) направо пренебрегна.

Посред цялото това търчане по коридори и етажи го нападаха с телефонни обаждания и лични посещения, той отначало много любезно обясняваше, че следствието тепърва започва, после престана да вдига телефона и се заключи.

Но най-голямото му притеснение беше това, че същевременно трябваше спешно да подготви делото за убийството на Бабаянц. Всъщност дело на практика още нямаше. Само общи очертания. Да не би всички тези отделни листчета — неясно копие от протокола за оглед на местопроизшествието, акт от аутопсията и две-три мъгляви обяснения от служители в милицията да са дело? Мойсеев чукна на пишещата машина постановление за възбуждане на следствено дело, направи две искания: до Московската криминална милиция и до Областната прокуратура, провела мероприятията си по още пресните следи, и като реши, че се е заловил за случая тъкмо откъм погрешната страна, завъртя телефона на Чуркин.

— Харолд Олегович, елате, ако обичате, и донесете записа… знаете за кой запис говоря. Разговора между следователите Турецки и Бабаянц…

— С цялото си уважение към вас, Семьон Семьонович, не мога да ви дам тази касета — обясни Чуркин, изправен на вратата на кабинета по криминалистика. — Най-многото да си я презапишете, но с разрешение от Сергей Сергеевич Амелин. На вас поне не трябва да обяснявам колко важно веществено доказателство е тя, нали?

Мойсеев стана от бюрото и хванал бастуна си като тояга, тръгна към Чуркин.

— Аз водя делото за Бабаянц и бъдете така любезен да ми предоставите това важно веществено доказателство.

— Аз пък водя делото за Турецки — изсъска Чуркин и предпазливо отстъпи към коридора — и ми е много необходимо… и на мен ми се налага… трябва да имам всички данни… тоест доказателства.

Мойсеев, без да изчака, докато «специалният» Чуркин се пребори със стилистиката, ловко изтръгна от вкопчените му пръсти касетата и се запъти към двукасетника си. Чуркин се опита да попречи, но криминалистът зае здрава отбранителна позиция пред записващата апаратура. След няколко минути презаписът беше готов и Семьон Семьонович тракна токове пред Чуркин: