Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

Любовта ми към вас, кумице, ме отведе в мафията, на престъпна сбирка — те сега се провеждат навсякъде, и на свобода, и в лагерите, поради извършената парична реформа и нечуваната инфлация. Там се поразговорих с хората по поставения въпрос. Никой в Московията не е чувал за такова нещо, значи тази работа не е на нашите, детето Инокентий трябва да бъде търсено не сред престъпния свят, а в средите на кооперативните фирми или номенклатурата, на което съм се отдал понастоящем.

Анпасан ви съобщавам, че в столицата е развила бурна дейност група „Зоро“. Това са народни отмъстители, хора, засегнати от системата, хвърлени по лагери с изфабрикувани дела и сега вече освободени. Техният девиз е „Граби награбеното!“ (Но мен тая работа не ме засяга, пиша ви го за ваша обща култура.)

Ако науча за детето, ще се свържа с вас. Оставам с разбито сърце, винаги ваш,

Птичка Божия.

P. S. Кажете на вашите мошеници да посочват верния пощенски код в записите, защото миналия път изпратената ваша стотачка на адреса на моята клета майчица цяла седмица е обикаляла, докато дойде по предназначението си под формата на издръжка.»

Мойсеев безцелно разместваше столовете в кабинета по криминалистика, издухваше несъществуващи прашинки от папките, издърпваше и отново затваряше чекмеджетата на бюрото си. Застана пред витрината с оръжията, удари по стъклото и се уплаши да не го е счупил. Бързо изкуцука с бастуна до бюрото, взе лист и започна бързо да пише. Смачка го, хвърли го в кошчето, взе друг, сложи го на пишещата машина. Изчука първото изречение, издърпа листа и го запрати подир първия. Забеляза, че на ръба на кошчето като малка гирлянда на новогодишна елха виси лента за запис. Протегна ръка да я вкара в кошчето, но изведнъж по-скоро по навик, отколкото съзнателно извади пинцети и внимателно, за крайчето, свали кълбото тясна лентичка от кошчето и го сложи на чистия лист пред себе си. Колкото и да беше разстроен от всичко, което стана и ставаше, намери у себе си сили дори да се учуди: как се е запазила тази лента, след като за последен път беше работил със запис върху стара изсъхнала лента преди повече от седмица? Мойсеев вече няколко години използуваше за запис и монтаж на текстове двукасетъчен апарат и лепеше ленти сам в случай, че се скъсаха. Сега въртеше трепкащата лента, внимателно срязана от двете страни, сякаш така би се досетил какво е записано върху нея. И внезапно прозря: някой друг беше работил с тази лента. Той винаги ги режеше косо, под остър ъгъл, а крайчетата на тази лента бяха срязани под прав ъгъл и с подгънати краища — микроскопична част от милиметъра.

Отиде до шкафа, за да вземе течността и всичко друго, необходимо за залепване. Шишенцето беше почти празно. Много добре помнеше, че съвсем наскоро беше отворил ново. Значи някой в негово отсъствие е рязал и лепил лента в кабинета му. Обикновено без разрешението на зам. главния Амелин или на криминалиста Мойсеев никой нямаше право да влиза в кабинета по криминалистика, още по-малко да бърка по шкафовете. Втората връзка ключове от кабинета и от шкафовете беше у Амелин, той я пазеше зорко и я даваше само срещу разписка. Двукасетникът, както и други по-ценни неща се прибираха в сейфа, а шифъра му знаеше само той, криминалистът Мойсеев.

Понечи веднага да разбере от Амелин кой е работил в кабинета му, но после се отказа и се хвана за своята си работа, моментално изключи от околния свят: според правилата сне от шишенцето запазилите се отпечатъци от три пръста на лява ръка, а от капачката с четчицата — два пръста на дясната. Значи не е левак. Информация без никаква стойност, защото според сведенията на Мойсеев в Градската прокуратура изобщо не работеше нито един левак.

След това залепи на нова лента намерения отрязък, натисна «PLAY» и чу два гласа — мъжки и женски. Прослуша записа няколко пъти, макар да звучеше като пълна безсмислица и не представляваше никакъв интерес от гледна точка на криминалното право.

«Питър, по-възрастният, се обажда от една телефонна кабина при автомобилното гробище на онзи Джеймс, по-младия, дето го играе Бърт Рейнълдс.

— Обратното, Джеймс се обажда.

— Видя ли, а ми разправяш, че не помниш. И какво си казаха тогава?

— Обсъждаха плана за поредното убийство. Мисля, че се отнасяше за началника на полицията.

— Това и аз го разбрах! Какво конкретно си казаха?»

Мойсеев пак и пак връщаше и слушаше, остарялото му сърце блъскаше в гърдите като износена машинка и той за първи път в криминалистката си практика не знаеше какво да прави със случайно попадналото му доказателство, а нещо трябваше да се прави спешно, защото това беше част от онзи запис, от който беше монтиран разговорът между Турецки и Бабаянц, монтиран в този кабинет и от техните колеги. Той нямаше никаква представа кои са Питър и Джеймс, нито Бърт Рейнълдс, който играел Джеймс, но явно ставаше дума за един от онези американски гангстерски филми, които напоследък бяха залели видео пазара. И той отново се вслушваше в думите, които произнасяше така познатият малко ироничен и леко нервен глас, без съмнение гласът на Саша Турецки, тогава още жив и здрав.