Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

И да имах десет, петдесет, сто глави, пак не бих могъл да осъзная изцяло какво се случи през седмицата. Всички събития и действащи лица бяха свързани помежду си по необясним начин и заедно с това съществуваха самостоятелно. Точно като в кръстословица, в която е решена само една дума вертикално: ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.

Лежа в стая, заключена от външната страна, там бди оперативникът Горелик — той ми е охрана. Не мога да видя през щорите какво е навън. В стаята съм сам, защото този така наречен бокс е за тежки случаи. Но аз вече не съм тежък случай: след допълнителния обяд от крем супа и кюфтета се чувствам съвсем здрав — само малко ми се вие свят, когато ставам за тоалетната, а тя е на пет крачки от леглото. Гледам се в огледалото и не мога да се позная: бръсната глава, сенки под очите, хлътнали страни, двудневна четина. Ползувам тукашен бръснач, заобикалям мястото над горната устна и така лицето ми става още по-неузнаваемо. Лице на потърпевш. Лице на жертва.

Връщам се в леглото и прелиствам тетрадката, половината съм изписал през последните два часа. Потърпевши. Жертви. Потърпевши. Жертви. Точно така, потърпевши и жертви, а не престъпници, които са живи и здрави и чиито пътища, колкото и да се мъча, не мога да пресека. Май намерих началната точка и дори ако някои от жертвите и потърпевшите също са престъпници, всички те са взаимно свързани. Много бързам, взимам писалката и записвам в тетрадката имена: генерал-лейтенант Сухов, ученият, който работи над нови видове въоръжение, майор Биляш от КГБ, който се занимава с доставки на оръжие, следователят от Московската градска прокуратура Галактион Бабаянц, който разследва института на Сухов, гледачката и екстрасенска Балцевич, Ана Чуднова, Ника Славина и малкият й син. Най-накрая и аз, Александър Турецки.

Сега вече версията се формира сама, не искам вече званието Главен Инспектор по Предлагане на Версии, което на шега ми беше обещал Меркулов, връщам се на първите страници от бележките си и вече знам как се подреждат брънките на Престъплението от жертва към жертва…

Семьон Семьонович Мойсеев никога не идваше навреме на работа — или закъсняваше, или ужасно подраняваше. Днес, в работната «черна събота», Зимарин беше наредил всички служби да се трудят всеотдайно.

Мойсеев не беше ортодоксален евреин и за шестдесет и няколкото си години вече беше намразил не само «черните», но и «белите» съботи. Но Бог му е свидетел, искаше да бъде на «Новокузнецка» точно в десет, какво да прави, като синът му Гришка не можа да си намери дипломата и, кой-кой, таткото трябваше да я потърси, а синът Миша беше загубил горното копче на ризата си и трябваше да му го шие кой, таткото, а пък по пътя тролеят се развали. Мойсеев закъсня половин час. Повлякъл ранения си във войната крак, който още го наболяваше, се дотътри до къщата на търговеца Прохоров, където се помещаваше столичната прокуратура, и видя пухкавата кадровичка, изтъпанена на входа.

— Семьон Семьонович, специално ви причаквам да ви предупредя. Едуард Антонович днес е станал със задника нагоре. Иска ви веднага при него.

Мойсеев, без да влиза в кабинета си, доста пъргаво се заизкачва по мраморното стълбище.

В кабинета на Зимарин оперативката беше в разгара си. Присъстваха само началници: заместниците на Зимарин, ръководителите на отдели и партийният секретар.

— … Очаква се тази година броят на предумишлените убийства да стигне цифрата двайсет и пет хиляди…

Зимарин се запъна за миг:

— Пак закъсняхте, другарю Мойсеев. Елате насам. Забравихте ли, че изпълнявате длъжността профпредседател?

Настъпи голяма пауза — всички чакаха Мойсеев да заеме подобаващото за днес номенклатурно място на «третия човек» до заседателната маса.

— Докато теоретиците и така наречените демократи — продължи словото си главният прокурор на Москва — спорят в чии ръце трябва да бъде предварителното следствие по криминалните случаи, ние, следователите професионалисти, независимо от ведомственото подчинение вършим нелеката си всекидневна работа, а обемът й нараства заедно с ръста на престъпността в страната. Престъпният свят действа нагло и изобретателно, използува автоматично оръжие, качествен транспорт, всички нововъведения на комуникацията, умело прикрива следите, привлича към незаконната си дейност морално лабилни хора от нашите среди. Затова дейността по разкриването, и по-специално на убийствата, значително се усложнява…