Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

— Закъснял си, младеж. Ако беше тук през деня, щеше да отидеш с тях.

Вася се огледа. Мъж поправяше велосипед до съседната врата.

— Къде?

— Ами в пандиза. Откараха ги всички накуп.

— И вие видяхте с очите си?

— С очите си видях. А ти какво търсиш?

Монахов бързо измъкна от горния си джоб служебната карта.

— Аз съм от криминалната милиция. Да сте видели случайно дали е идвал тук един висок мъж, симпатичен, с дънки, с маратонки, косата му не е нито тъмна, нито светла… («Какви глупости говоря» — мрачно си каза Монахов.) Той е следовател от Градската прокуратура.

— Да не съм жена, да ги гледам кой рус, кой черен. «Симпатичен»… Всички бяха с дънки, всички млади, симпатични. Цивилните ги събраха в буркана и тю-тю! А вашите бяха трийсетина души. Един от цивилните, вярно, през цялото време се дърпаше и крещеше, та на бърза ръка го смаризиха. Може да беше с маратонки.

Началничката Романова и майор Грязнов изслушаха доста разхвърляния рапорт на лейтенант Монахов и го помолиха да разкаже още веднъж всичко отначало.

— Пу! — Романова от яд плю на пода. — Засега едно е ясно: вратите на «Ехо» са запечатани от обехаесесовското управление. Колата на Турецки е наблизо. Следите му се губят там, на «Пятницка». Това са фактите. Всичко друго са фантазии. Какво сега, да се обадя в управлението и да питам: «Извинете, да не сте забърсали, без да искате, нашия човек — следователя Турецки? Ако да, върнете си ни го.» Как ли ще изглежда такова нещо, питам.

Монахов безпомощно сви рамене, той не беше достатъчно осведомен за междуведомствените отношения! Грязнов се усмихна:

— Доста особено ще изглежда, но ти все пак ще се обадиш.

— Естествено. Ще се обадя.

Шура прегледа указателя на Министерството на вътрешните работи и завъртя:

— Обажда се началничката на Московската криминална милиция полковник Романова. Трябва ми спешна справка: кой е ръководил днес операцията в кооператива, тоест смесеното предприятие «Ехо», на улица «Пятницка»? Как така не давате справки по телефона? Тогава свържете ме с началника на управлението… А, на извънредно съвещание. При министъра. Тогава с първия му заместник… Аха, в отпуска. Тогава с дежурния. А, с дежурния ли говоря? Името ви, ако обичате? Полковник Лисичкин. Благодаря ти много, полковник Лисичкин.

С подобен резултат завършиха още няколко опита да научи нещо за съдбата на Турецки. Стана ясно, че този ден се е провела акция «Саботаж», в нея взели участие тридесет и две групи от Главното управление за борба с разхищенията на социалистическата собственост. Акцията още не е приключила, дори напротив, тепърва се разраства и се държи в най-строга тайна, затова до сутринта по-точни сведения не може да бъдат дадени.

— Слава, колко КПЗ-та има в Москва според теб?

— Сега предварителният арест се нарича по друг начин, апчхи!

— Наздраве. Не те питам как се нарича. За мен си е КПЗ.

— Поне стотина.

— Може в затвор да са го откарали? — обади се Вася.

— Само с прокурорско разрешение. Тези хайки са под формата на задържане.

Романова телефонира в Градската прокуратура, говори с дежурния прокурор, той нямаше никакви сведения за местонахождението на колегата си. После избра дежурния в Главното управление — възложи му да проверят всички московски затвори, включително кагебисткия «Лефортово», и всички КПЗ, тоест изолатори за временно задържане. След половин час дежурният се обади: в тези богоугодни заведения нямат никакви сведения за Турецки. Нямаше сведения за него и в московските болници, и в моргите.

— Александра Ивановна, какво ще кажете, ако Сашока се весели с госпожици, а ние вдигаме пушилка до Бога?

— Ти най-добре си върви, Вячеслав. Пий аспирин с перцовка и в леглото! А ние с Василий още веднъж ще си опитаме късмета.

— Перцовката още вчера я изпих, аспирин си нося предостатъчно.

Грязнов лапна два хапа, смръщен ги преглътна с престоялата вода от гарафата.

— Шура, вече имам нова кримка, докато Монахов се мота до «Пятницка». Този път главният герой е гражданинът Гай, известен като Льончика.

— Само не ми казвай, че и той е убит!

— А бе всъщност… Днес сутринта е напуснал дома си и е отпра шил, нали се досещаш — емигрирал в САЩ За нас — все едно че е умрял. За него самия, разбира се, има малка разлика.

Романова погледна съвсем сериозното лице на Грязнов.

— Такаа… Малко са им в Щатите техните си местни мафиоти, та идва и подкреплението. Чувала съм, че руската мафия там имала такива изпълнения, та италианската просто умира от завист. Вече знам за няколко случая с милиарди загуби. Загуби за американците естествено. И без съмнение тези комбинации ги разиграва професионална ръчичка. Така че кагебистите са направили с тебе сделка и половина. Сигурно са знаели, че е на път да отлети. А може и те да се го екипирали даже. Сто пъти са обмислили съвместния план. Както разбираш, цялата компания трупа валута по всевъзможни начини, всеки иска да притежава недвижимо имущество в Рио де Жанейро. Майната му на Гай! Дай по-добре да търсим Сашка Турецки, че тъкмо той изчезна в незнайна посока. Трябва да се обадя на Ирина, грях ми на душата, но ще й кажа, че е натоварен с изпълнение на задача.