Кретьен Труа - Ивен, Рицаря с лъва

Ст. 5030:Пътешествието на девойката възпроизвежда маршрута на Ивен и се явява своеобразно поклонение по местата на неговите подвизи.

Ст. 5258:Джефри Монмутски споменава за Острова на девиците ( Castellum puellarum ). Вас също говори за Chastel des Pucelles . Редица коментатори тълкуват това място като територия от келтския Друг свят.

Ст. 5276:Мотивът за детето, родено от Дявол и земна жена, е реплика на мита за непорочното зачатие на Богородица. Вълшебникът Мерлин също е рожба на такава връзка: майка му е девица, обладана в съня си от Дявола.

Ст. 5296:Оригиналът уточнява, че девойките тъкат копринено платно.

Ст. 5313:Редица коментатори тълкуват жалбата на тъкачките (ст. 5258–5333) като ярък социален елемент в романа. Описанието на условията на труд на робините в романа на Кретиен не съвпада обаче с тогавашната историческа действителност. По времето на Кретиен в Западна Европа копринена индустрия не съществува (във Франция тя се заражда едва в края на XV в.). В тъкачниците работят предимно мъже. Числеността на тъкачките в романа на Кретиен също няма аналог в тогавашната действителност. В началото на XIV в. най-голямата тъкачница (в гр. Амиен) използва труда на 120 работници. От друга страна, почти веднага след въвеждането на наемната работна ръка в занаятите нощният труд е забранен (изключение правят мелниците) и продължителността на работния ден варира между 8 и 16 часа. (Тези сведения черпя от изследването на Режин Перну: Régine Pernoud, Histoire de la bourgeoisie en France , Pari, Seuil, 1960.) Независимо от силно преувеличения характер на въпросното описание, то свидетелства за интуицията на Кретиен да долови в този вид труд форма на безмилостна експлоатация. От друга страна следва да отчитаме фолклорните измерения на този епизод. Дяволските синове, които вземат кръвен данък от краля на Девичия остров, е мотив от приказките на различни народи. Филип Валтер търси например съответствия с българската народна приказка «Великанът Ох и трите девойки» (вж. Ангел Каралийчев, Български народни приказки , том 2, изд. «ПАН», София, 200, с. 16–29). Валтер говори по този повод за «синтактичен субстрат от общи мотиви» между двата текста. (Вж. Philippe Walter, «Yvain, l’ogre et les trois jeunes filles (autour d’un conte bulgare)» , in Etudes sur Yvain , PRIS-MA, t. III, №1, janvier-juin 1987, Poitiers, p.75. Тезите си по този въпрос Валтер доразвива в книгата си Canicule. Essai de mythologie sur «Yvain» de Chrétien de Troyes , Paris, CEDES, 1988.

Ст. 5364:Кретиен е сред първите автори на романи, които въвеждат мотива за четящата девойка. От неговата поява може да се предполага, че романът — за разлика от епическите песни, предназначени за публично мелодекламиране — вече става предмет на индивидуално четене. В конкретния епизод девойката чете на глас, а майка й слуша.

Ст. 5393:Кретиен подхваща отново темата за упадъка на любовта, но в сравнение с началото на романа тук гледната точка е различна.

Ст. 5485:Вече имахме повод да отбележим значението на обичая (вж. бел към ст.2106). Сега мотивът получава по-разгърнат вид. Освен задължението на новодошлия рицар да се сражава с двамата великани, се добавя и друго: победителят да се ожени за дъщерята на кастелана. В действителност между освобождаването на робините тъкачки и дъщерята за женене смислова връзка няма. Тук проличава един аспект от писателската техника на Кретиен — да събира в общ разказ мотиви от различен произход, похват, който невинаги е доведен до край.

Ст. 5555:В условието, поставено от великаните, долавяме съществена страна от рицарското изпитание: героят се изправя пред сили, които по презумпция го превъзхождат. От тази първоначална неравнопоставеност се вижда, че победата е себенадмогване, преодоляване на индивидуалните граници. В този смисъл може да се каже, че намесата на лъва символизира допълнителната сила, необходима на героя за преодоляване на непреодолимото препятствие.