Кретьен Труа - Ивен, Рицаря с лъва

Бързото възстановяване на Ивен е типично за рицарския роман. След полагане на специален мехлем или лечебни билки героят оздравява незабавно и напълно. Корените на този мотив следва да търсим в стари разкази за чудотворни изцеления, включително и в евангелската традиция за чудесата на Христос лечителя.

Ст. 3080:За пръв път героят иска да бъде полезен на другите. До този момент е влагал рицарските си умения единствено за собствена прослава.

Ст. 3122:И тук Кретиен прибягва до известни поговорки (вж. Моравски, цит.съч., №2328, 2347).

Ст. 3138:В келтския разказ «Господарката на вълшебния извор» от цикъла Мабиногион по време на лудостта си героят Оуайн се окосмява като животно: «Дълго броди по света, толкова дълго, че дрехите на гърба му се изпокъсаха и цялото му тяло обрасна в дълги косми» ( Мабиногион , келтски легенди, изд. «Г. Бакалов», Варна, 1986, с.194).

Ст. 3202:Устремът на Ивен, сравнен с лъв, напомня за устрема на Ескладос Льо Ру, защитника на вълшебния извор (вж. ст.484). Сравнението е повече от художествена условност. То изпълнява функцията на анонс: малко преди да срещне лъва, за да не се отделя повече от него, героят прилича на лъв. На пръв поглед случайна (в изкуството нищо не е случайно), срещата му с лъва реализира ситуационно качества, заложени в самия него.

Ст. 3236:Кретиен се позовава на сюжета на Песен за Роланд — най-популярната епическа поема (края на XI век), чийто герой Роланд поразява с меча си Дюрандал десетки врагове. Обикновено авторите на рицарски романи сравняват своите герои с герои от Античността (Александър, Херакъл, Ахил и др.). Два съвременни сюжета се утвърждават като модели: Тристан и Изолда (за любовните чувства) и Роланд (за воинската храброст).

Ст. 3237:В Песен за Роланд Карл Велики и племенникът му Роланд се сражават не срещу турци, а срещу сарацините от Испания, макар че в заключителната фаза на войната на помощ на сарацините идват войски от Изтока, включително и турци. Фактът, че Кретиен говори за битка срещу турци може да се тълкува или като доказателство, че той познава много добре сюжета на Песен за Роланд , където за турци се споменава мимоходом три пъти в края на поемата, или има само бегла представа за сюжета и бърка сарацините с турците. Второто предположение е по-вероятно.

Ст. 3287:Р. Ш. Лумис извежда етимологията на името на замъка Нороазон от «noir oisel» (черна птица) и прави връзка с фигурата на феята-птица. Според него господарката на Нороазон напомняла за феята Моргана, от която, както видяхме, е получила вълшебния мехлем. И в този случай Кретиен заличава митологичния пласт в своите персонажи, за да неутрализира свръхестествената им природа. В интригата на Ивен дамата от Нороазон е преди всичко заможна, но уязвима владетелка. Липсата на мъж прави други мъже агресивни и към сърцето, и към имотите на владетелката. В това отношение дамата от Нороазон напомня за дамата на вълшебния извор, оказала се без защитник след смъртта на съпруга си Ескладос Льо Ру.

Ст. 3323:От този момент Ивен ще отказва категорично да пребивава там, където е сторил някому добро. Социалната му мисия (да помага на други хора в беда) не позволява той да се установи на определено място. В личен план крайната му цел е единствено завръщане при своята съпруга и помиряване с нея.

Ст. 3351:Средновековната публика е долавяла лесно символиката на схватката между лъва и огнедишащия змей. В бестиариите (описания на животни, тълкувани алегорично в светлината на християнските добродетели и пороци) лъвът е алегория на доброто и на Иисус Христос, а змията — на злото и на Дявола. Фигурата на крилатия змей с огнена паст е по всяка вероятност от келтски произход. Според друга келтска легенда Тристан освобождава Ирландия от такъв змей, спечелва ръката на Изолда и я омъжва за вуйчо си крал Марк (вж. Тристан и Изолда , ранни творби, «Изток-Запад», София, 2013).

Ст. 3388:В описанията си на двубои Кретиен често вмъква някой, на пръв поглед, незначителен детайл за щета, нанесена на победителя. Така например, когато Ивен прониква в замъка на Ескладос Льо Ру, една порта, остра като гилотина, се спуска внезапно, разсича коня му на две, засяга крайчеца на шпорите и за малко не му откъсва петите (ст. 946–951). В двубоя със змея лъвът оцелява, но губи крайчеца на своята опашка. В последния си роман Персевал или разказ за Граала Кретиен описва схватка между Говен и един кръвожаден лъв: когато лъвът се нахвърля върху щита, зад който се брани Говен, последният му отсича с меча предните лапи. Ноктите на лъва остават забити в щита като ловен трофей. Те се прибавят към герба, изобразен върху същия щит. Този епизод влиза в съзвучие с първия подвиг на Херакъл — удушаването на Немейския лъв. Впоследствие гръцкият герой ще използва лъвската кожа като наметало, а лъвската глава — за шлем. В Разказ за Граала победата над лъва означава, че лъвската сила преминава в героя след смъртта на най-силния горски звяр. В Ивен дружбата с лъва е възможна само доколкото лъвът бива антропоморфизиран — става двойник на героя. В този смисъл крайчецът на лъвската опашка, отрязан от Ивен, и лъвските лапи, отсечени от Говен в Разказ за Граала , символизират прехода на силата от животното в човека.