Кретьен Труа - Ивен, Рицаря с лъва

С романа си Ивен, Рицаря с лъва Кретиен дава ново потвърждение за самобитния си талант. В актива му са вече Ерек и Енида и Клижес — две творби, които доказват възможностите на младия жанр да обвързва интригата с определена екзистенциална и морална теза. Над Ивен Кретиен дьо Троа работи през годините 1177–1181. По същото време пише и друг роман — Ланселот, Рицаря на каруцата . Успоредните творчески процеси навеждат писателя на идеята да кръстоса интригите на двете творби. Така Говен, герой от първостепенно значение в Ивен , отсъства продължително от повествователната сцена, защото е ангажиран в приключение, което стои в основата на сюжета на Ланселот, Рицаря на каруцата . Но само публика, която познава Ланселот , може да долови интертекстуалната игра в Ивен . Кретиен пише за „познавачи“, за читатели с литературна култура — предпоставка за пълноценното възприемане на повествователните му похвати. Този факт говори и за наличието на литературно, съзнание в социалната среда, за която е предназначен непосредствено романът.

За разлика от други негови творби, чийто пролог споменава изворите или поръчителите на започващия разказ, в Ивен подобни указания липсват. Липсва и пролог. Това не означава, че сюжетът е изцяло авторска инвенция. Имаме всички основания да смятаме, че е заимстван от келтската традиция. Нейните следи са размити, защото е разпространявана главно по устен път. По същия сюжет друг автор — англичанин или уелсец — пише през XIV в. разказа „Господарката на вълшебния извор“, включен по-късно в цикъла с келтски легенди Мабиногион 1 1 Вж. Мабиногион, келтски легенди , превод от английски Саркис Асланян, изд. „Г. Бакалов“, Варна, 1986. . Сюжетно този разказ не само се покрива в значителна степен с романа на Кретиен, но и по всяка вероятност е изпитал прякото му влияние. Първоизточникът обаче не е творбата на Кретиен, а мит от устната келтска традиция, която през XII в. все по-често прониква и във Франция. Възможно е дори тя да се е зародила именно там, в западните области на континента, наричани Арморика 2 2 Старинното название Арморика включва днешните френски области Нормандия, Бретан и Вандея. . Преди повече от век видният френски медиевист Гастон Пари описва разпространението на тази традиция като спонтанен процес на културен обмен между островна Британия и областите Нормандия и Бретан: „Множество артуровски поеми, произлизащи от бретонски песни и разкази, се появяват […] в Англия към средата на XII в. Почти всички тези англо-нормандски поеми са загубени; за тях съдим по английските, уелските и най-вече френските им подражания.“ 3 3 Gaston Paris, La littérature française au Moyen Âge , Paris, 1905, p.95, цитирано по Philippe Walter, „Yvain ou le Chevalier au lion“ , Notice, in Chrétien de Troyes, Œuvres complètes , Paris, Gallimard, 1994, p.1171. Всъщност, към сюжета на Ивен Кретиен дьо Троа е подходил така, както подхожда към всички свои романи: използва чут разказ, към който добавя други епизоди, за да изгради стройна фабула около една основна идея. На нея са подчинени както митичните и приказните елементи, взети главно от келтската устна традиция, така и други заемки — най-вече от класическата латинска литература. Към този изходен материал следва да споменем поне още две области — собственото творчество на Кретиен дьо Троа и историческата действителност. По повод на тях ще направя следните уточнения.

Собственото творчество на писателя като изходен материал за нови негови творби е ново явление в литературата. Тук става дума за нещо повече от писателски почерк, към който всеки автор се придържа съзнателно или не. Обикновено наричаме това творчески натюрел. Но Кретиен дьо Троа не се задоволява да бъде верен на себе си. Той възпроизвежда целенасочено ситуации, подходи, мотиви и жестове, приканвайки така публиката да чете една негова творба през друга, тоест да практикува т.нар. интертекстуалност. Подобен разширен поглед към отделната творба предполага известна читателска вещина за долавяне на аналогии, съответствия, различия. Изтъквам това, защото Кретиен дьо Троа никога не се възпроизвежда напълно, нито механично. При него всяко повторение е вариант, който изисква диференциращ прочит. И в двата случая — връзки на подобие и елементи на различие — Кретиен дьо Троа култивира нова читателска нагласа, привиква ни да вникваме в детайлите като в художествени продукти, плод на творчески процес, очертаващ и в същото време надхвърлящ границите на отделната творба. Такъв е механизмът на формиране на естетическото съзнание на читателската публика през втората половина на XII век. При Кретиен дьо Троа място за теории няма. Той не си позволява да води или да напътства своя читател. Но поставя акценти, изгражда ритми, които ни насочват и към други разкази, привикват ни да ги възприемаме не като отражения на действителни събития, а като художествени явления.