Кретьен Труа - Ивен, Рицаря с лъва

Икойто иска най-добре
словата ми да разбере,
той да ми повери тогава
сърце и слух. Аз обещавам [172]
пред всички вас във тях да няма
нито лъжа, нито измама.
Съвсем сам, като прост селяк 29 29 Ст. 175: Обикновено странстващият рицар се придружава от оръженосец или от друг рицар, негов приятел или възпитаник. И тук, подобно на казаното в стих 32, съзнанието за принадлежност към рицарството се проявява като презрение към селячеството. ,
преди пет-шест 30 30 Ст. 176: Според други ръкописи премеждието на Калогренан е станало преди 7 или преди 10 години — при всички случаи, твърде отдавна: разказът за срама (ст. 60) нарушава продължителното мълчание за случилото се. И тук Кретиен въвежда този мотив по логиката на опозицията с друг мотив — за успешното приключение, за което дворът на Артур трябва да научи час по-скоро. години пак [176]
аз търсех нови приключения
на кон, с добро въоръжение,
без страх от никаква опасност.
Наслуки тръгнах в път надясно [180]
и тъй попаднах в лес дълбок.
Край пътя храсти — шипки, глог —
като бодлив гъст плет растяха
и с шиповете ме бодяха, [184]
когато аз през тях минавах.
Цял ден през гъстата дъбрава
със мъка си проправях път,
без храстите й да ме спрат. [188]
Броселиандската 31 31 Ст. 189: Броселиандската гора се намира на полуостров Бретан, Франция. От началото на романа разбираме, че Артур е свикал своя двор в Кардуел, Уелс (ст. 7–8). Нито в разказа на Калогренан, нито в приключението на Ивен не се споменава за прекосяване на морето от Великобритания до Франция. Подобна непоследователност в изобразяването на пространството подсказва, че местата на действие са символични, а не реалистични. Съответствията между пространството на романа и географското пространство са по-скоро изключение, отколкото правило. гора
пресякох. В края й щом спрях,
видях аз от една могила
на половин уелска миля, [192]
че скромен замък се издига.
Поех към земната му дига,
зад нея зърнах ров и мост,
а там, като че чака гост, [196]
сам собственикът му стоеше.
В ръката си сокол държеше 32 32 Ст. 198: През XII в. ловът със соколи е бил привилегия на аристокрацията. Соколът е емблема на определен социален статус. .
Когато поздравих вежливо,
той взе юздите услужливо, [200]
та аз от коня си да сляза,
и точно седем пъти каза,
че пътят е благословен,
защото е извел там мен. [204]
Щом скочих аз от своя кон,
той ми направи лек поклон,
предложи ми да му гостувам
и в замъка му да нощувам. [208]
Васалът с благите си нрави
голяма радост ми достави —
да му даде Бог светли дни
за сторените добрини. [212]
По моста тръгнах след сеньора
и през вратата влезнах в двора.
Метална плоча там висеше
(от чиста мед 33 33 Ст. 216: През Средновековието медта е рядък и много скъп метал. Доменните пещи се въвеждат едва през следващия XIII в. Дотогава металите се извличат като в древността — чрез промиване на рудата. изглежда беше) [216]
и с чук любезният васал
удари звънкия метал
три пъти. Топлият му звън
отекна над стените вън [220]
и, щом го чуха, много хора
се втурнаха към нас на двора
с желание да ми помагат.
Прислужник коня ми веднага [224]
отведе. И едва тогава
видях към мен да приближава
една девойка приветлива,
висока, стройна и красива. [228]
Тя много сръчно и с умение
сне моето въоръжение
и ми облече къс халат
от тъмносин мек вълнен плат, [232]
обшит отвътре с хермелин.
Слугите бързо, до един,
излязоха от двора всички
и ни оставиха самички, [236]
за моя истинска отрада.
Тя ме отведе на ливада,
обрасла със трева зелена,
отвред със здрав зид оградена 34 34 Ст. 240: Зелената ливада и оградата са елементи от топоса за locus amoenus (място за наслада), който куртоазната литература заимства от латинската класическа поезия. . [240]
Девойката бе деликатна
и с маниери тъй приятни,
че аз останах възхитен
от хубостта й в онзи ден [244]
и се усетих как копнея
да бъда цял живот все с нея.
Аз бях честит, ала, уви,
васалът пак се появи [248]
и на вечеря ме покани.

Предблагодушния стопанин
въздъхнах, но не възразих.
На масата се настаних [252]
и щом таз дева ненагледна
на стола срещу мен приседна,
отново тръпка в мен премина.
Подир вечеря домакинът, [256]
баща на тази хубавица,
ми каза, че отдавна рицар,
поел да търси приключения
не бил във тяхното имение [260]
като желан гост пребивавал.
И ме покани той тогава
когато мога, аз отново
да се завърна. «Честно слово! [264]
Така доволен съм от вас,
че пак ще дойда!» — казах аз.
Спах превъзходно през нощта,
а моят кон на сутринта [268]
отвънка оседлан бе вече,
тъй както миналата вечер
изрично аз бях пожелал.
Простих се с милия васал, [272]
с прислугата и с дъщеря му
и с нетърпение голямо
на път поех. Зад мен далече
бе замъкът останал вече, [276]
когато на една поляна,
съвсем дълбоко разорана,
аз диви бикове видях
да водят бой. Изпитах страх [280]
пред битката им упорита.
Те бясно риеха с копита,
бодяха се с рога, ревяха.
За мен най-страшната заплаха [284]
от всеки див звяр е бикът.
Пастирът в онзи странен кът
бе като мавър — с грозота,
каквато трудно на света [288]
ще срещнеш. С ръст на великан,
в ръката с тежък боздуган,
на нисък пън бе той приседнал.
Щом приближих и го огледах, [292]
видях, че е с глава голяма,
каквато даже конят няма.
Косата му бе разпиляна,
челото — цели два емпана 35 35 Ст. 296: Ампан — старинна мярка за дължина (около една педя). , [296]
ушите — с четина покрити:
като на слон, а пък очите —
като на кукумявка злобни,
с нос котешки, зъби подобни [300]
на тези на глиган; устата —
като на вълк, а рамената —
провиснали. Бе чернобрад,
със гърбица и късоврат, [304]
и с плоско, сбръчкано лице.
Опрян на пъна, с две ръце
държеше здраво боздугана.
Одеждата на великана [308]
бе странна — той си беше сложил
одрани прясно бичи кожи
и с тях добре се бе загърнал 36 36 Ст. 311: В описанието на пазача на бикове Кретиен следва условностите за изобразяване на «природния човек», тоест на същество, което живее извън цивилизацията: човешката физика бива сведена не до тази на определено животно, а се явява разнороден сбор от животински черти. Тъкмо в животинската хетерогенност е вложена идеята за човешка грозота. .
Когато уродът ме зърна, [312]
че идвам, бързо се изправи.
Не знаейки какво ще прави
и как ще ме посрещне той,
макар да бях готов за бой, [316]
признавам, че изпитах страх.
След миг аз вече го видях
как пъргаво, с един отскок
се метна той на ствол висок [320]
петнайсет стъпки. Той мълчеше
и на див звяр подобен беше.
Реших, че този мъж голям
или е луд, или е ням 37 37 Ст. 324: Пазачът на бикове се явява своеобразен първообраз на две фигури на по-късни епизоди от романа: 1) на обезумелия Ивен, който живее като безмълвен дивак в гората; 2) на великана Алпен Планинеца, с когото Ивен ще се сражава. От това получаваме известна представа за начина, по който Кретиен изгражда своите персонажи: едни и същи черти определят облика на различни герои. Така зад различията откриваме сходства, а зад сходствата — различия. , [324]
но все пак рекох да опитам:
«Какво си ти?» — го аз попитах,
а той отвърна с гръмък глас:
«Човек като човек съм аз.» [328]
«Какъв човек?» — «Какъвто сам
ме виждаш.» — «Бих желал да знам
защо си тук?» — Той най-подир
отвърна ми: «Аз съм пастир [332]
на биковете във гората.»
«Кълна се в девата пресвята,
че нивга сам човек не може
с тях да се справи. Мили Боже, [336]
или въже, или ограда
са нужни за такова стадо.»
«Без никой да ми е помагал
ги гледам. Бик не е избягал [340]
от тук.» «И как се справяш сам?»
«От мен изпитват страх голям
и щом се приближа до тях,
се вцепеняват те от страх, [344]
защото силен съм в ръката
и щом бик сграбча за рогата,
останалите със мучене
събират се около мене, [348]
като че молят за пощада.
Не смеят те да ме нападат,
но приближи ли някой друг,
смъртта си ще намери тук. [352]
Така чрез страх и сила гледам
спокойно дивите говеда 38 38 Ст. 354: Господарят на дивите бикове олицетворява животинското начало у човека. От друга страна, в способността му да укротява силните животни има нещо свръхестествено. По това той се родее с някои келтски герои (например с Луг). Но основната функция на този персонаж е да контрастира с фигурата на рицаря. .
Сега на свой ред ми кажи
ти кой си, но не ме лъжи!» [356]
«Аз рицар съм. Все безуспешно
се мъча да намеря нещо,
но все се скитам бадева.»
«Какво ли ще да е това?» [360]
«Ред приключения, в които
аз смелостта си да изпитам.
Кажи ми, моля ти се, честно
дали на теб ти е известно [364]
тук чудо някакво да има?»
С увереност непоклатима
той рече: Нищичко не знам 39 39 Ст. 367: Пазачът на бикове твърди, че не е чувал за приключенията (ст. 361) и чудесата (ст. 365), които търси Калогренан. Всъщност той знае за тях, както се вижда от неговите упътвания, но не е в състояние да ги назове. Така Кретиен внушава, че приключението предполага не само необикновено явление, но и съответен език за неговото изобразяване. Разграничителната линия между природа и култура, очертана първоначално от контраста рицар/говедар, тук преминава по границата между словото, което изгражда смътен образ на реалността, и словото, което я назовава адекватно. ,
но пък съвет днес ще ти дам. [368]
Наблизо извор се намира,
ей там, в гората той извира,
ала внимавай с него ти,
че може да те сполети [372]
зло, щом не му се издължиш.
По този път ще продължиш,
по друг недей се отклонява.
Щом стигнеш извора, тогава [376]
ще видиш — уж кипи водата,
а хладна е като скалата.
Над извора е извисено
едно дърво вечнозелено. [380]
Природата го е създала
тъй прелестно и му е дала
корона приказна, която
разстила сянка над водата. [384]
На клон, над извора наднесен,
стакан с верижка е провесен
и чак до извора той стига.
Скала край него се издига, [388]
тъй възхитителна, тъй чудна,
че бих ти го описал трудно.
Параклис малък, но красив
ще видиш в горския масив. [392]
Стакан вода върху скалата
ако излееш, във гората
ще почне ураган веднага
и всичко живо ще избяга [396]
от този лес — сърни, глигани,
а птиците, от страх смълчани,
ще отлетят. Безброй дървета
за миг ще станат на парчета [400]
от силния и бурен вятър,
дъждът ще потопи земята
и върху всички живи твари
небето с гръм ще се стовари. [404]
Измъкнеш ли се невредим,
се смятай за непобедим 40 40 Ст. 406: Вълшебният извор е ключов символ и централно място, което се появява циклично във възлови моменти от еволюцията на героя. Тълкуването на този символ изисква по-задълбочен анализ, който би надхвърлил рамките на една обяснителна бележка. Очевидно Кретиен е заимствал този мотив от англо-нормандския писател Вас, който в Роман за Ру (около 1160; Ру е романска форма на Ролон — основател на Нормандското херцогство в началото на X век) описва извора Берентон като място, където ловците идват лятно време за вода, а разлеят ли я по земята, предизвикват проливен дъжд. Вас няма обяснение за странното явление. Добавя само, че около извора често кръжат феи и се случват много необикновени неща. !“
Сбогувах се и тръгнах аз
по пътя в утринния час. [408]
Препусках и по обед вече
съзрях дървото отдалече.
Възправи се пред моя взор
огромен и прекрасен бор. [412]
Бе с толкоз гъсти клони той,
че даже да вали порой,
човек под него сух остава.
До бора стигнах и тогава [416]
видях на клон да се поклаща
стаканът златен — фин, изящен:
такъв на никой панаир
не ще намериш. Най-подир [420]
видях как в извора водата
кипи. До него бе скалата —
огромен изумруд, пробит
(той като бъчва бе на вид), [424]
връз четири рубина сложен.
Отблясъкът им лесно може
да затъмни дори зората.
Представям ви сега нещата, [428]
каквито аз сам ги открих 41 41 Ст. 429: Калогренан назовава прецизно редица елементи от декора, които пазачът на бикове е споменал преди това най-общо: зеленото дърво от указанието на говедаря (ст. 380) се оказва бор в разказа на Калогренан (ст. 412), скалата около извора — изумруд с рубинено дъно (ст. 425), чашата — златна (ст. 418 от оригинала; този детайл не е намерил място в българския превод). Материалният свят променя своя облик според гледната точка и културата на този, който го описва. По това време перспективата в живописта още не съществува. В този смисъл може да се каже, че литературата разполага с по-усъвършенствани похвати за представяне на реалността в сравнение с изобразителните изкуства. .
До извора се приближих,
защото исках най-накрая
да видя как ще лумне тая [432]
ужасна буря — ураганът.
Аз безразсъдно взех стакана,
вода загребах и без страх
върху скалата я излях. [436]
Май плиснах повече, защото
чер облак в миг покри дървото,
вихрушка се изви и ето —
светкавица раздра небето [440]
и заслепен, почувствах как
валят и дъжд, и град, и сняг.
Дървета рухваха във мрака
и аз реших, че смърт ме чака [444]
сред гръмотевици, които
край мен трещяха страховито.
Но Господ-Бог е милостив
и в бурята останах жив. [448]
По волята му в онзи кът
небето светна, спря дъждът,
утихна вятърът и аз
щастлив бях в този тежък час, [452]
че пак настана ясен ден.
Когато бях от Бог спасен,
разбрах, че злото се забравя,
щом радост ти се предоставя. [456]
Когато секна онзи дъжд,
видях на бора изведнъж
да кацат птици песнопойни
по клоните му многобройни: [460]
те толкоз гъсто го покриха,
че под перата си го скриха
и той изглеждаше чудесно.
Навред звучаха нежни песни [464]
от птиците по този бор,
но всяка в този смесен хор
си чуруликаше в свой лад,
ала в оркестъра пернат [468]
различните омайни трели
в съзвучие се бяха слели.
Когато чух как пеят всички
накацали по бора птички, [472]
изпитах радостно вълнение
от чудното им изпълнение 42 42 Ст. 474: Кретиен дьо Троа конструира вълшебния извор като поредица от контрасти: водата кипи, а е по-студена от лед (някои коментатори смятат, че става дума за газирана вода — обяснение, което пренебрегва поетическото измерение на явлението); разрушителният ураган помита дървета и животни, но миг след това природата се възражда омиротворена и се превръща в земен рай, и т.н. Свръхестествените явления си остават загадка, но в същото време зад тях прозира манихейска визия за доброто и злото, пред които се изправя новодошлият рицар (ст. 455–456). .
Изпаднах в истински захлас,
ала внезапно зърнах аз, [476]
към мен да язди конник с грохот,
като че десет души в поход
коне пришпорват подир враг,
за да се впуснат в буен бяг. [480]
Веднага скочих на седлото,
обзет от силен страх, защото
като орел, жадуващ кръв,
като свиреп, раздразнен лъв 43 43 Ст. 484: Нападателят на Калогренан е сравнен със свиреп лъв. Това е първият анонс на фигурата на лъва, която впоследствие ще заема централно място в повествованието. И тук наблюдаваме техниката на Кретиен да обвързва образно или смислово персонажи, между които видимо няма връзка. Вж. също бел. към ст.324. , [484]
се устреми към мене той,
готов да води тежък бой.
В държанието му опасност
видях. Той викна гръмогласно [488]
когато наближи: „Васал,
не помня повод да съм дал,
да ме нападате с измама.
Защо със подлост тъй голяма [492]
зло сторихте на непознат?
Помнете, че на този свят,
щом някой върши злодеяние,
го чака грозно наказание. [496]
От страшната ви буря днес
опустошен бе моят лес.
За срамното ви престъпление
ви чакат мъст и унижение! [500]
За тази непростима грешка
присъдата ви ще е тежка.
Понесох днес безброй беди
и крепостта ми се срути [504]
от силния проливен дъжд.
Престъпник сте и нагъл мъж
и аз ще ви накажа, щом
безчинствахте над моя дом, [508]
и никой с нищо във гората
не ме избави от бедата.
В леса и замъка ми, Боже,
днес всеки бе на риск изложен! [512]
Затуй до сетния си час,
навред ще ви преследвам аз!“