Кретьен Труа - Ивен, Рицаря с лъва

Ст. 1989:В куртоазната любовна етика рицарят задължително се подчинява на дамата.

Ст. 2036:Гледните точки на персонажите са твърде различни: докато Ивен дава израз на своите чувства, дамата е загрижена единствено да осигури защита на своето имение.

Ст. 2050:Бракът по сметка, който сключва дамата на вълшебния извор, е типичен по онова време по-скоро за мъжете, които се стремели към ръката на девойка с по-висше социално положение.

Ст. 2068:Изразът се среща често в тогавашната литература.

Ст. 2091:Това времево указание препраща към приключението на Калогренан при вълшебния извор. Излиза, че тогава Ексладос Льо Ру току-що се е оженил за дамата от Ландюк.

Ст. 2106:Обичаят е неписан закон през ранното Средновековие. На него се основава и колективната идентичност.

Ст. 2142:Чувствата на дамата към Ивен са изкуствена притурка към основанията й да приеме брак с героя. Всъщност на този брак по сметка тя се решава още преди да го е видяла.

Ст. 2415:Етимологията на името Люнет е била предмет на множество хипотези. Най-съответстваща на контекста на романа е тази на Р. Ш. Лумис: Люнет означава „малка Луна“. Така може да се обясни и внезапното привличане между Люнет и Говен. Келтските корени на Говен препращат към героя от Мабиногион Гури, наричан също Гуалткурин — „Коси от слънчев лъч“. Спорел някои романи (например Смъртта на крал Артур ) силата на Говен нараства по обед, когато слънцето е в своя зенит.

Ст. 2418:Рицарите на Кръглата маса обикновено са обвързани сърдечно с една-единствена дама. В това отношение Говен е изключение: заради многобройните си и мимолетни сърдечни връзки някои коментатори го наричат „рицарския Дон Жуан“. Тук любовният „роман“ на Люнет с Говен е по-скоро блед отзвук от любовната страст на Ивен по дамата от Ландюк. Този похват на верижно влюбване ще влиза в честа употреба във френската комедия от епохата на класицизма. Но и в романа на Кретиен този епизод има ако не откровено комичен, то най-малкото чисто развлекателен характер. От тази любов не ще последва нищо важно за развоя на събитията в романа.

Ст. 2504:Говен увещава Ивен да тръгне с него в търсене на приключения и турнири, защото бездействието (recreantise) е пагубно за рицаря. Пред същата дилема е изправен и Ерек от романа Ерек и Енида , но със съществената разлика, че Ерек тръгва на път със съпругата си Енида, докато Ивен ще предпочете компанията на Говен.

Ст. 2508:И тук Кретиен перифразира известна поговорка (вж. Моравски, цит.съч., №136).

Ст. 2538:Думите на Говен от стих 2513 насам са набор от морализаторски клишета. Връзка между тях не следва да се търси. В конкретната повествователна ситуация те си остават чуждо слово, реторическо украшение ( ornatus ).

Ст. 2563:Оригиналът използва думата «recreant» (бездеен) — тежко провинение за един рицар. Вж. бел. към ст.2504.

Ст. 2578:Условията, които поставя дамата, подхождат повече на феите от приказките, отколкото на героините на романи, в които се наблюдава първоначално психологическо правдоподобие.

Ст. 2610:Подобно на пръстена от Люнет (вж. бел. към ст.1030), и пръстенът на дамата на Ландюк е вълшебен атрибут на героиня, чийто първообраз е вероятно фея или божество от келтската митология. Кретиен използва мотива за вълшебния пръстен, дар от съпругата, не за да обясни как героят става неуязвим и побеждава неизменно, а като символ на доверие от страна на дамата. Затова по-късно, когато Ивен нарушава дадения обет да се върне до една година, дамата оттегля своето доверие и първият й жест е да си вземе пръстена обратно чрез своята пратеничка.

Ст. 2661:От куртоазната поезия мотивът за любовната мъка като раздяла между тялото и сърцето преминава в романа. Освен въпросния пасаж от Ивен , типичен пример в това отношение е и един роман от края на XII век, Амадас и Идоан , чийто герой страда от отсъствието на своята любима и се определя като «тяло без сърце» (ст. 699–700), а авторът коментира, че най-лошата участ за едно сърце е то да стане «скиталческо», тоест да се отдалечи от тялото.