Кретьен Труа - Ивен, Рицаря с лъва

Ст. 474:Кретиен дьо Троа конструира вълшебния извор като поредица от контрасти: водата кипи, а е по-студена от лед (някои коментатори смятат, че става дума за газирана вода — обяснение, което пренебрегва поетическото измерение на явлението); разрушителният ураган помита дървета и животни, но миг след това природата се възражда омиротворена и се превръща в земен рай, и т.н. Свръхестествените явления си остават загадка, но в същото време зад тях прозира манихейска визия за доброто и злото, пред които се изправя новодошлият рицар (ст. 455–456).

Ст. 484:Нападателят на Калогренан е сравнен със свиреп лъв. Това е първият анонс на фигурата на лъва, която впоследствие ще заема централно място в повествованието. И тук наблюдаваме техниката на Кретиен да обвързва образно или смислово персонажи, между които видимо няма връзка. Вж. също бел. към ст.324.

Ст. 577:Калогренан определя като лудост безразсъдното си приключение при вълшебния извор. Ивен пък го упреква в лудост, задето е мълчал досега. Лудостта в този роман има множество значения и се обвързва с множество персонажи.

Ст. 595:Саладин е султан на Сирия. Някои ръкописи на романа споменават не Саладин, а неговия предходник — султана Нуридин, починал в 1174 г. Очевидно преписвачите дават различен израз на чувството си за съвременност — така, както певецът изпълнява в собствен вариант определен музикален мотив. При всички случаи подобно споменаване на видни личности от съвременността (втората половина на XII в.) е анахронично спрямо епохата на крал Артур (VI в.). Анахронизмът е основен изобразителен похват в «античния» рицарски роман (1150–1180), но се среща и в артуровския роман.

Ст. 661:Романът на Кретиен Ерек и Енида споменава Лохол (ст. 1727) като син на Артур (от връзката му с Лизанор, дъщеря на граф Севен). От липсата на обяснения за извънбрачното дете на Артур може да се предположи, че подобни факти не са били изключение в средите на феодалната аристокрация.

Ст. 668:Празникът на Йоан Кръстител е на 24 юни, тоест около две седмици след Петдесетница. Разбира се, тези изчисления са твърде приблизителни, защото Петдесетница се определя спрямо Великден, който в различните години се пада на различни дати.

Ст. 696:Гората Броселианда е далече от Артуровия двор, но не е в отвъдморска страна (Франция). Тя е част от пространството на разказа, който хомогенизира твърде отдалечени едно от друго места. Вж. по този въпрос и бел. към ст.189.

Ст. 741:Обикновено рицарят тръгва на приключение със знанието и благословията на Артуровия двор. Тайното начинание на Ивен свидетелства за себичността, характерна за този етап от живота на героя. Ивен иска на всяка цена да успее там, където друг рицар се е провалил.

Ст. 945:Обикновено рицарят трябва да проявява винаги чувство за мярка и да избягва да умъртвява своя противник. Така е постъпил с Калогренан и пазителят на вълшебния извор: като победител той се задоволява просто да отведе коня на Калогренан. В случая обаче спасителен се оказва стремежът на Ивен да доведе докрай своето превъзходство. Кретиен обаче не обяснява това: внушава го като изтъква колко отблизо Ивен преследва своя противник. Под неговото перо новият жанр — романът — показва, че изразното му средство е не обяснението, а изображението.

Ст. 1030:Мотивът за пръстена-невидимко се среща в митологията и фолклора на различни страни: пастирът Гигес попада в подземния свят и намира пръстен, който го прави невидим и го довежда до царската корона (Платон, Държавата , II, 359d — З60b). В Роман за Троя (1165) от Беноа Сент-Мор Медея дава на Язон вълшебен пръстен, който го предпазва от опасности и го прави невидим. Мотивът се среща и в келтската традиция, от която най-вероятно Кретиен го е заел. Там феята дарява обичания от нея герой с пръстен-невидимко. В следващ епизод от Ивен героят ще получи и от съпругата си вълшебен пръстен, който да му помага да побеждава в трудни ситуации. Според някои критици (Филип Валтер) дамата на извора и нейната придворна Люнет са производни героини на една и съща фигура — феята от келтската митология, която обитава Другия свят и дарява своя смъртен избраник, при определени условия, с любов и безчетно богатство.