Кретьен Труа - Ивен, Рицаря с лъва

Ст. 2681:Става дума за английския град Уинчестър, който по времето на Кретиен е бил своеобразна втора столица на Великобритания, след Лондон. И тук наблюдаваме неправдоподобно споменаване на местата на действие: от една страна, дворът на Артур е в Уелс, от друга, приключенията на Ивен протичат в континентална Бретан.

Ст. 2684:Оригиналът използва формулата «разказът гласи» (li contes dist), с която авторът поставя своя роман под знака на друг източник. В естетиката на средновековната литература оригиналността не е ценност. Критерий за стойност на творбата е тя да черпи своя сюжет от стари извори. Затова авторите често прибягват до така наречената литературна мистификация — похват, при който авторът приписва своята творба на друг, най-често анонимен автор — или до формули от типа на «разказът гласи». Доколкото литературната мистификация или формулировки като въпросната са крайно неопределени, имаме основание да разглеждаме този похват като прикриване на автора и на първоизточника. На преден план излиза текстът, който публиката възприема непосредствено. В този смисъл формулата «разказът гласи» може да се тълкува и като автореференциален: текстът утвърждава единствено себе си като смислообразуваща инстанция.

Ст. 2693:Още в първия си роман Ерек и Енида Кретиен въвежда ситуация, при която не рицарят се представя пред Артур, за да му отдаде своята почит, а обратно — Артур се придвижва, включително и със своето обкръжение, до мястото, където се намира героят, за да му засвидетелства своето уважение. Смисълът на тази ситуация ясен: със своите подвизи героят е станал своеобразен център на рицарството, около който вече гравитира и кралският двор. Мотивът се среща и в Персевал или разказ за Граала . Използван е често и от подражателите на Кретиен дьо Троа.

Ст. 2828:Лудостта на Ивен е описана като пълна загуба на рицарския статус и на чувството за идентичност. Ивен подивява, става коренна противоположност на това, което е бил до този момент — виден представител на рицарския елит. Кризата, която героят изживява в този момент, е анализирана от Жак Льо Гоф с концептуалния инструментариум на Клод Леви-Строс и най-вече през дихотомията култура/природа (вж. Jacques Le Goff, «Lévi-Strauss en Brocéliande», in L’imaginaire médiéval , Paris, Gallimard, 1991, p. 151–187). В първите жестове на обезумелия Ивен (ст. 2802–2828) долавяме четири аспекта на срива на културния пласт в съзнанието и в битието на героя: загуба на чувството за идентичност (ст. 2823–2824); отхвърляне на социалните атрибути на тялото (дрехи и оръжие — ст. 2808–2809); ловуване като средство за оцеляване (ст. 2827); суровоядство (ст. 2828). На всяка една от тези четири страни от живота сред дивата природа Леви-Строс посвещава по един том от фундаменталното си изследване Митологични: Суровото и печеното (1964), От меда до пепелта (1967 — емблеми на естествената и на сготвената храна), Произход на обноските по време на хранене (1968), Голият човек (1971). Тези аспекти на загубата на култура наблюдаваме и при обезумелия Ивен: героят губи паметта си, захвърля дрехите и доспехите си, прониква гол в гората, където изтръгва от някакво момче лък и стрели, с които ще убива дивеч, за да се храни със сурово месо.

Ст. 2883:С основание Жак Льо Гоф (вж. цит.съч.) долавя в негласното споразумение между обезумелия Ивен и отшелника най-ниската степен на икономически обмен. Отшелникът живее на границата между дивата природа и цивилизования свят. Той обитава гората, но ходи и сред хората, където продава кожите от животните, убити от Ивен, за да купува брашно. От друга страна, отшелникът готви, тоест обработва, макар и най-елементарно, на огън хранителните продукти: хлябът е непречистен, но все пак опечен, месото — също, макар и без подправки. «Дивакът» осигурява суровините (дивеч за месо и за кожи), отшелникът ги превръща в стока и в кулинарно изделие.

Ст. 2953:Моргана е сестра на Артур според латинския разказ на Джефри Монмутски Житие на Мерлин (1150, Vita Merlini ). Джефри отбелязва, че Моргана познава всички лечебни билки. Редом с Мелюзина тя е една от двете най-популярни феи през Средновековието. Но докато Мелюзина влиза — при определени условия — във връзка със смъртен мъж и заживява с него в тукашния свят, Моргана задържа при себе си, тоест в Другия свят, мъжете, които обича. Според Смъртта на крал Артур Моргана отвежда тежко ранения Артур на остров Авалон — келтското царство на мъртвите.