Кретьен Труа - Ивен, Рицаря с лъва

Ст. 3844:Идеята за рицаря-благодетел първоначално намира почва не в историческата действителност, а в рицарския роман. Ивен става първият ярък образ на рицар, поставил се изцяло в служба на онеправданите. Разбира се, социалното рицарство на героя е класово ограничено: Ивен помага само на представители на благородническото съсловие.

Ст. 3853:Според Филип Валтер (редактор на друг ръкопис на Ивен , публикуван в престижната поредица „Плеяда“ на издателство „Галимар“) Арпен е име на герой, символизиращ дивия ловец в келтската митология. Ако и Кретиен е искал да възобнови келтската традиция със свой вариант на „дивия човек“, можем да смятаме, че тази функция в Ивен той е разпределил между три фигури: пазача на диви бикове, обезумелия Ивен и Арпен Планинеца. Срещата с говедаря подсказва, че пътят към чудното приключение минава през „дивото“, изобразено като природа (гората Броселианда), животни (дивите бикове) и хора (властелина на бикове). Кризата на лудост, както видяхме, е изобразена като срив на културата и сливане с дивата природа. А предстоящата победа на Ивен над Арпен Планинеца е победа над животинското, дивото и злодейското начало. В този смисъл може да се каже, че в своята еволюция Ивен преодолява три нисши човешки състояния — на дивака, на безумеца и на злодея.

Ст. 3913:Не е ясно за коя сестра става дума. В Клижес сестра на Говен е Сордамор, майка на Клижес. В Персевал или разказ за Граала , сестра на Говен е Кларисан, родена в Другия свят и обитаваща Замъка на двете кралици (Игерна, майката на Артур, и собствената й майка), символ на отвъдното. Никой текст не съобщава за сестра на Говен, която да е майка на шест сина и една дъщеря. Кретиен изгражда тези роднински връзки за нуждите на конкретната творба, което обаче не му пречи в други случаи да постъпва обратно: да възпроизвежда роднински връзки, за които вече е споменал в предишна своя творба. Художественото пространство в романите на Кретиен дьо Троа е, от една страна, автономно, а от друга, пропускливо както за други фикции, така и за елементи от конкретна историческа действителност.

Ст. 3923:И тук Кретиен намесва епизод от друг свой роман — Ланселот, Рицаря на каруцата . Вж. бел. към ст.374.

Ст. 4078:Тарс е проспериращ град по времето на юдейското царство, а и на Израел като провинция на Римската империя.

Ст. 4099:В подобна светлина е изобразено и едно друго джудже (вж. Кретиен дьо Троа, Ерек и Енида , изд. «Изток-Запад», София, 2013, ст. 182–188).

Ст. 4136:Съдбата, която грози девойката, е сходна с тази на Изолда от романа на Берул, когато Марк заменя смъртната присъда над своята съпруга с друго наказание: Изолда да стане обща жена на сто похотливи прокажени. И в двата случая връх на унижението е това, че жената ще бъде изнасилвана от хора от по-низше съсловие.

Ст. 4188:Подобно на пазача на дивите бикове — исполин, покрит с говежди кожи, Арпен е великан-дивак, наметнат с меча кожа, която му служи едновременно за дреха и за щит.

Ст. 4237:Рицарският морален кодекс изисква победителят да пощади живота на своя противник, ако победеният помоли за милост. Тази етика не важи обаче за великана, който е антитеза на рицаря.

Ст. 4274:Обикновено за подвига на странстващия рицар се съобщава в двора на Артур — мястото, където рицарят получава най-високо признание за своите подвизи. Тук Говен се явява тази върховна инстанция.

Ст. 4288:Новата идентичност на Ивен отговаря на новия смисъл, който героят влага в своите изпитания: да помага на нуждаещите се.

Ст. 4698:Относно бързото оздравяване на ранения рицар вж. бел. към ст.2953.

Ст. 4718:Спорът за наследство между братя е често срещана тема в епопеята. Кретиен я използва като подменя братята с две сестри. Конфликт между по-голямата и по-малката сестра наблюдаваме и в Персевал или разказ за Граала (епизод от приключенията на Говен).

Ст. 4745:Трето позоваване на Ланселот, Рицаря с каруцата .

Ст. 4804:В традиционните средновековни практики по разрешаване на спорни въпроси срокът на давност за наказание или отмъщение е 40 дни. Вж. Marc Bloch, La société féodale , Paris, Albin Michel, 1939; Georges Duby, Histoire de la civilisation française , I, Paris, Armand Colin, 1958, p.161.