Кретьен Труа - Ивен, Рицаря с лъва

Ст. 3417:Занапред лъвът ще придружава Ивен. На пръв поглед поведението му напомня за добре дресирано куче. Всъщност, като придава човешко поведение на животното (вж. горната бележка), Кретиен го превръща в боен другар на героя. Така приключва цял един етап от еволюцията на Ивен, през който той е живял в пълно уединение. Дружбата с лъва символизира първата степен от социализирането на героя.

Ст. 3433:Лъвът, който върви на разстояние пред своя господар, напомня за начина, по който в Ерек и Енида героинята язди далеч пред Ерек и с красотата си предизвиква всеки срещнат рицар. Енида няма право да проговаря първа, но тя неизменно нарушава забраната, поставяйки така на първо място загрижеността си за Ерек. Лъвът също няма право да се намесва в двубоите, които води Ивен, но нарушава забраната, воден от силната си привързаност към героя. Като прокарва аналогии в поведението на два, на пръв поглед съвсем различни персонажа (Енида и лъва), Кретиен дава доказателство за новите възможности на литературата: да борави свободно с елементи от видимата реалност и да ги организира смислово с оглед на художествения замисъл на творбата.

Ст. 3468:Кретиен организира тази сцена като отзвук от епизода с обезумелия Ивен и отшелника, когато първият ловува, а вторият пече месото. Сега Ивен влиза в ролята на отшелника-готвач, докато лъвът изпълнява тази на дивака-ловец. И в двата случая печеното месо е единствената храна — без подправки, вино и прибори.

Ст. 3480:Нов пример за това как Кретиен прехвърля определени ситуации от една своя творба в друга: както Енида бди над нощния сън на Ерек в Ерек и Енида , така тук лъвът будува, докато Ивен възстановява своите сили.

Ст. 3521:Епизодът напомня за историята на Пирам и Тисба, разказана от Овидий ( Метаморфози , IV). Овидий е най-четеният и коментиран латински автор през Средновековието. Кретиен пише «Филомена», адаптация на Овидиевата «Филомела» ( Метаморфози , VI, ст.412-674.) и несъмнено познава разказа за Пирам и Тисба. Разказвал е и други Овидиеви творби, но тези адаптации не са достигнали до нас.

Трагичният край на Овидиевите герои е плод на недоразумение: под дървото, където е определил среща на Тисба, Пирам намира окървавения й шал, вижда следи от лъвски стъпки и като решава, че любимата му е разкъсана от звяра, се пробожда с меч. Тисба го намира в предсмъртна агония и слага край на живота си със същото оръжие. От сравнението с Овидиевия разказ е видно, че Кретиен предлага омекотен вариант на тази сцена. Разликите между двете описания навеждат на мисълта за пародия на Овидиевия разказ.

Ст. 3564:Разговорът между Люнет и Ивен през процепа на стената е друг елемент, заимстван от историята на Пирам и Тисба. В Овидиевия разказ влюбените живеят в съседни къщи, но поради забраната на бащите им да се виждат, могат да си говорят само през пролуката на стената ( Метаморфози , IV, ст.65).

Ст. 3673:Същият сенешал бе изказал недвусмисленото си одобрение на идеята за брак между вдовицата от Ландюк и Ивен (ст. 2082–2106). Пореден пример за това, че поведението на персонажите на рицарския роман — особено на второстепенните — се определя по-скоро от конкретната ситуация, отколкото от определен характер.

Ст. 3711:Казаното от Люнет препраща към сюжета на друг роман на Кретиен — Ланселот, Рицаря на каруцата , — над който писателят работи едновременно с работата си над Ивен (1176–1181). В началото на Ланселот, Рицаря с каруцата Гениевра бива отвлечена демонстративно от Мелеаган пред очите на Артур и рицарите от неговия двор. Сенешалът Ке и Говен тръгват след похитителя. По-късно към тях се присъединява и Ланселот, който побеждава Мелеаган и освобождава Гениевра. Подобно кръстосване на сюжетите на два романа е новост за тогавашната литература.

Ст. 3725:От този момент Ивен ще се представя с прозвището Рицаря с лъва. Анонимността на героя продължава през цялата поредица от изпитания — до края на двубоя му с Говен. Равенството с Говен означава, че героят е стигнал до върха на рицарското умение, олицетворявано от племенника на Артур. Идентичността на героя се разкрива само когато той е постигнал желаното съвършенство. В други свои романи ( Ерек и Енида , Ланселот , Рицаря с каруцата , Персевал или разказ за Граала ) Кретиен забавя продължително назоваването на героя или героинята. От една страна, така той поражда ефект на очакването, от друга, разкрива името в ключов момент от еволюцията на персонажа.