lovech - Ubiyte Raym

На вратата се показа полицай с хартиена торбичка в ръ­ка. Това бяха дрехите на Гарет от ареста.

— Добре! - каза Райм. - Том, Бен... Пишете: „Място, свър­зано с престъпника - воденицата“. Бен, пиши по-бързо!

— Ама ние вече имаме такава графа - възрази зоологът.

— Тези улики са лъжливи. Гарет ги е подхвърлил, за да ни заблуди. Също както стритият варовик в обувката, която уж изгубил, докато отвличал Лидия. Ако има истински улики, те са в дрехите. Те ще ни подскажат къде е Мери Бет.

— Ако имаме късмет - добави Бел.

„Не - помисли Райм, - ако сме добри.“

Обърна се към Бен:

— Отрежи парче от дънките, близо до подгъва. Пусни про­бата на хроматографа.

Бел излезе. Нареди на Стив Фар да поиска извънредни честоти за радиостанциите, без да обяснява на щатската по­лиция какво става.

Криминологът и Бен се съсредоточиха върху резултата от хроматографския анализ.

— Какво откри? - попита Райм.

— По панталоните има петна от кафява боя. Тъмнокафя­ва. Изглеждат пресни.

— Кафява, значи. Какъв цвят беше къщата на приемните родители на Гарет?

— Не знам.

— Не съм и предполагал, че знаеш цвета на всички къщи в Танърс Корнър. Исках да ти намекна да им се обадиш!

Бен намери телефонния им номер и се обади. Поговори известно време, после затвори.

— Ама че неуслужлив тип... Приемния баща на Гарет имам предвид. Както и да е, къщата е бяла, нямат нищо в тъмно­кафяво.

— Значи вероятно боята е от сградата, в която държи мо­мичето.

— Има ли някъде база данни за сравнение на различните видове боя? - попита едрият младеж.

— Добра идея! Имам в Ню Йорк, но тя няма да ни свър­ши работа. Базата данни на ФБР пък е само за автомобил­ни бои. Да продължаваме. Какво има в джобовете? Сложи си...

Бен вече нахлузваше гумените ръкавици и без да му на­помнят.

— Това ли имаше предвид? - усмихна се.

— Да - промърмори Райм.

— Мрази да предвиждат репликите му - вметна Том.

— Значи да продължавам в същия дух! - каза Бен. - А, тук има нещо.

Райм присви очи. Младежът извади няколко малки бели парченца от джоба на Гарет.

— Какво е това?

Бен ги помириса.

— Сирене и хляб.

— Още храна ли? Като бисквитите и...

Бен се разсмя.

Райм се намръщи:

— Какво ти е толкова смешно?

— Храна е, да, но не за Гарет.

— Какво искаш да кажеш?

— Не си ли xoдил за риба?

— Не, никога. Като ми се прияде риба, отивам в магазина. Какво общо имат сандвичите със сирене с риболова?

— Това не са сандвичи, а примамки - обясни Бен. - Ми­ризмата привлича рибата. Хлябът и сиренето се смесват, след това се оставят малко да вкиснат. Дънните риби ги обожа­ват. Сомовете например. Колкото повече смърдят, толкова по-добре.

Райм вдигна вежди:

— А, най-после нещо полезно. Какво друго има?

— По края на крачолите има кал.

Бен остърга малко върху лист хартия, после постави една проба под микроскопа.

— Нищо особено. Някакви малки частици. Бели.

— Я да видя.

Зоологът занесе тежкия микроскоп при Райм и криминологът погледна в окуляра.

— Това са хартиени влакна.

— Така ли?

— Очевидно е. Какво друго да бъдат? Попивателна хар­тия. Само дето нямам представа откъде се е взела. Я, тази пръст е много интересна. Можеш ли да остържеш още мал­ко от крачола?

— Ще опитам.

Бен разряза подгъва на крачола и го разгъна. Изтръска още пръст върху листа.

— Сложи я на микроскопа - нареди Райм.

Зоологът приготви препарата и го постави на предметна­та масичка. Отново поднесе микроскопа на Райм.

— Има много глина, страшно много, фелдшпат, може би гранит. А... какво е това? Торфен мъх.

— Откъде знаеш толкова неща? - удиви се Бен.

— Просто ги знам.

Райм нямаше нито време, нито желание да обсъжда из­точниците на знанията си.

— Какво още има по крачолите? - продължи той. - Какво е това? Онова малко зеленикаво нещо?

— Някакво растение, но не мога да кажа какво. Учил съм океанска ботаника, но не ми беше любимият предмет в уни­верситета. Повече си падам по организмите, които се опит­ват да избягат, като искаш да ги хванеш. По-спортно е някак си.

— Опиши ми го - нареди Райм.

Бен погледна парченцето през лупата:

— Червеникава власинка с капка течност на края. Теч­ността е доста гъста. Има и бяло цветче с формата на кам­банка... Ако мога да предположа...

— Не само можеш, но и трябва. Бързо.

— Почти съм сигурен, че е росянка.

— Какво е пък това? Звучи ми като много тъпо име на тоалетен сапун.

— От рода на венерината мухоловка. Насекомоядно рас­тение. Удивителни са. Като деца сме ги наблюдавали с часо­ве. Начинът, по който улавят...