lovech - Ubiyte Raym

— „Удивителни“ били - изсумтя Райм. - Хранителните им навици не ме интересуват. Кажи къде се срещат. Това вече ще е „удивително“.

— Ами... навсякъде.

— По дяволите! Добре, след като излязат резултатите от плата, пусни на хроматографа проба от пръстта. Какви са тези петна по фланелката му?

Бен погледна червеникавите петна и поклати глава.

Криминологът се ухили злобно.

— Искаш ли да ги пробваш на вкус?

Без да се колебае, Бен взе фланелката и облиза едното петно.

— Добро куче! - похвали го Райм.

Бен вдигна вежди:

— Мислех, че това е стандартна процедура.

— За нищо на света не бих го направил - отвърна крими­нологът.

— Не ти вярвам. - Бен отново облиза петното. - Това е плодов сок. Не мога да определя с каква есенция.

— Добре. Том, запиши това. - Райм кимна към хроматографския апарат: - Резултатите от плата на панталоните са готови. Пусни проба от пръстта.

Скоро идентифицираха всички вещества, с които бяха нацапани дрехите на момчето: захар, камфен, спирт, керосин, мая. Керосинът беше в значително количество. Бен записа всичко на дъската.

Място, свързано с престъпника - воденицата

Кафява боя; росянка; глина; торфен мъх; плодов сок; хар­тиени влакна; примамки за риба; захар; камфен; спирт; керо­син; мая.

Какво означаваше всичко това?

Имаше прекалено много улики. Райм не виждаше никак­ва връзка помежду им. Дали захарта беше от плодовия сок, или от друг източник? Дали момчето бе купило керосина, или го беше откраднало? Спиртът се използва в повече от три хиляди домашни и индустриални продукта - от разтво­рители до афтършейв. Маята без съмнение беше от водени­цата.

После насочи вниманието си към другия списък.

Място, свързано с престъпника - стаята на Гарет

Миризма на скункс; натрошени борови иглички; рисунки на насекоми; снимки на Мери Бет и родителите на момче­то; книги за насекоми; корда; пари; ключ; керосин; амоняк; нитрати; камфен.

Изведнъж се сети нещо, което му бе казала Сакс, докато претърсваше стаята на момчето.

— Бен, би ли отворил бележника на Гарет?

— Да го сложа ли върху устройството за прелистване?

— Не, ти ще ми го покажеш.

Райм разгледа рисунките на буболечки: гърбоплавач, во­ден паяк, водомерка.

Спомни си, че Сакс му беше казала, че освен гнездото на осите (сейфа на Гарет) в колекцията му от насекоми имало само водни животни.

— Всичките са водни - каза на глас Райм.

Бен кимна:

— Така изглежда.

— Той обича водата. А тези примамки? Каза, че били за дънни риби, нали?

— Да.

— За морски или за сладководни?

— За сладководни, разбира се.

— А керосинът, използва се за гориво за лодки, нали?

— За малки двигатели, да.

— Какво ще кажеш за това предположение? Тръгнали са на запад с лодка по река Пакенок.

— Има логика, Линкълн. Сигурно използва толкова мно­го керосин, защото е пътувал често между Танърс Корнър и мястото, където държи Мери Бет. За да се подготви за отв­личането.

— Добро предположение. Извикай Джим Бел.

След няколко минути шерифът беше при тях и Райм му обясни теорията си.

— И тази идея ти дойде само от водните буболечки? - удиви се Бел.

Райм кимна:

— Ако опознаем насекомите, ще опознаем Гарет Ханлън. Какво ще кажеш, Бен? Не смяташ ли, че насекомите са по-постоянни и по-предвидими от хората?

— Има нещо такова.

„И са много по-умни...“

— Днес чух и по-щури идеи - отбеляза Бел.

— Шерифството разполага ли с лодка?

— Не, но някои от хората ми имат собствени. Можем да ги използваме. Само че не мисля, че ще ни бъдат от полза.

— Защо?

— Не знаеш какво представлява Пако. На картата прили­ча на всяка друга река, с брегове и така нататък, но е задръс­тена от тиня и гнили дървета от съседните блата. Ако Гарет е в нея, няма да се придържа към основното течение. Мога да се закълна. Няма начин да го открием.

Райм проследи течението на Пакенок на запад:

— Ако е карал провизии до мястото, където държи Мери Бет, с лодка, сигурно то не е много далеч от реката. Колко на запад трябва да отиде, за да попадне в необитаем район?

Шерифът посочи квадрант Г-7:

— Ето, това е районът на север от Пако, никой не живее тук. Нa юг става доста населено, някой може да го забележи.

— Значи поне петнайсет километра на запад, така ли?

— Да.

Райм кимна към картата:

— А този мост?

— Това е мостът „Хобът“.

— Как се стига до него? По асфалт?

— По черен път, но е добре поддържан. Мостът е висок около десет метра. Я чакай... Искаш да кажеш, че Гарет ще се наложи да излезе в главното течение, за да мине под мос­та.