lovech - Ubiyte Raym

„Хайде!“

— Полиция! - крещеше Мейсън. - Никой да не мърда!

Люси ритна страничната врата, но тя се отвори само ня­колко сантиметра - от вътрешната страна бе оставена голя­ма самоходна косачка. Нямаше да може да я помръдне. Блъс­на още два пъти вратата, но безуспешно.

— По дяволите! - прошепна и се затича към главния вход.

— О, Господи! - чу се гласът на Мейсън

Последва изстрел. След секунди проехтя втори.

— Какво става? - попита Райм.

— Добре - каза колебливо Бел по телефона.

Нещо в стойката му разтревожи Райм: шерифът притис­каше слушалката с все сила до ухото си, свободната му ръ­ка бе стисната в юмрук. Закима енергично. Обърна се към Райм:

— Някой е стрелял.

— Стрелял ли?

— Мейсън и Люси влезли в бараката. Джеси казва, че чул два изстрела. - Закри слушалката с ръка и изкрещя: - Линей­ката веднага да тръгва към Халбъртънови. На Баджър Холоу роуд, пресечка на Шосе 112.

— Тръгна вече - отвърна Стив Фар.

Райм отпусна глава в количката. Погледна Том.

— Ами разбери, Джеси! - викаше Бел. - Има ли ранени? Какво, по дяволите, става?

— Добре ли е Амелия? - попита Райм.

— След няколко минути ще разберем - отвърна шерифът.

Тези минути обаче му се сториха като дни.

— Какво!? - кресна Бел в слушалката. После се обърна към разтревожения Райм: - Всичко е наред. Няма пострада­ли. Мейсън влязъл в бараката и видял някакво работно об­лекло, закачено на пирон. Отпред имало някакво гребло или лопата, не знам точно. Било много тъмно. Решил, че е Гарет и че е въоръжен, и стрелял два пъти. Това е.

— Добре ли е Амелия?

— Изобщо не са там. Само пикапът! Гарет и Амелия сигурно са в къщата, но сега, като са чули изстрелите, ще по­бягнат в гората. Няма да стигнат далеч. Познавам района, обграден е с тресавища.

— Искам да отстраниш Мейсън от отряда - изръмжа гнев­но Райм. - Казах ти, че е прекалено нервен.

Бел очевидно бе на същото мнение:

— Джеси, дай ми Мейсън... Мейсън, какво, по дяволите, правиш? Защо стреля? Добре де, ами ако беше Пит Халбъртън? Или жена му, или някое от децата му? Не ме интересу­ва! Веднага се прибирай. Това е заповед!... Ами нека остана­лите да претърсят къщата. Качвай се на колата и да ге видя тук!... Няма да повтарям повече. Ще...

И тресна слушалката.

След малко телефонът отново иззвъня.

— Люси, какво става?... - Шерифът се заслуша намръще­но. Закрачи из стаята. - О, по дяволите... Сигурна ли си? Доб­ре, стойте там. Ще ви се обадя.

— Какво става? - попита Райм.

Бел поклати глава:

— Не мога да повярвам. Пак ни пратиха за зелен хайвер. Изиграла ни е номер, приятелю.

— Какво?

— Пит Халбъртън си е вкъщи... Люси и Джеси току-що са разговаряли с него. Жена му работи вечерна смяна при Давет. Забравила си вечерята, той ѝ я закарал преди половин час, после се прибрал.

— Той ли е карал? Амелия и Гарет не са ли били в пикапа?

Бел въздъхна:

— Това е пикап! Няма къде да се скрият! Има обаче пре­достатъчно място за мобифона ѝ. Намерили го зад хладнина­та кутия в каросерията.

Райм се изсмя подигравателно:

— Обадила се е на фирмата за коли под наем, там са я оста­вили на изчакване, после е подхвърлила телефона в пикапа.

— Точно така.

— Помниш ли, Линкълн - намеси се Том, - тя звъня тази сутрин във фирмата за коли под наем. Беше бясна, защото я накараха да чака прекалено дълго време.

— Знаела е, че ще се опитаме да засечем телефона ѝ - каза разочаровано Бел. - Изчакали са патрулните коли да освободят Канал роуд и са продължили по пътя си. - Той погледна картата: - Имат четирийсет и пет минути предни­на. Може да са навсякъде.

27.

След като полицейските коли отпътуваха с пълна скорост по Шосе 112, Гарет и Сакс изтичаха до края на Канал роуд и пресякоха шосето.

Минаха покрай мястото на убийството в Блакуотър Лан­динг, после завиха наляво и се запромъкваха между дървета и храсталаци по брега на Пакенок.

След половин километър достигнаха до един приток. Не можеха да продължат по сушата, а Сакс нямаше никакво на­мерение да плува в мътната вода, по чиято повърхност се носеха удавени насекоми, жабуняк и петна от мазут.

Гарет беше предвидил всичко. Посочи към брега:

— Хайде на лодката.

— Лодка ли? Къде?

— Ето там.

Тя се взря и едва успя да различи контурите на малка лод­ка, покрита с шума и клони. Гарет слезе до нея и доколкото му позволяваха белезниците, започна да маха шумата. Сакс му помагаше.

— Маскировка - обясни той. - Научил съм я от насекоми­те. Във Франция живее един малък щурец, казва се труксалис. Страшно готин е, сменя си цвета по три пъти в годината, за да нагоди окраската си към тревата през различните сезо­ни. Така се крие от хищниците.