lovech - Ubiyte Raym

Намали скоростта.

Въпреки това зави с деветдесет вместо с шейсет, както бе указано преди завоя.

— Трийсет метра напред по пътя - прошепна Джеси Корн.

Полицаите бяха слезли от колите и се бяха събрали около Мейсън Жермен и Люси Кър.

Щатската полиция беше загубила сигнала от мобилния телефон на Амелия, но в продължение на пет минути тя не бе сменила местоположението си. За последен път я бяха за­секли тук, в една барака на петнайсетина метра от някаква къща сред гората, на около километър от Шосе 112. Намира­ха се, точно както бе предрекъл Линкълн Райм, на запад от Танърс Корнър.

— Да не мислите, че и Мери Бет е тук? - попита Ник Стърджис. След смъртта на Ед Шефър той бе най-възрастният полицай в шерифството. - Едва на десет километра сме от града. Големи глупаци ще излезем, ако държи момичето толкова близо!

— Няма такова нещо - отвърна Мейсън. - Скрили са се и чакат да ги подминем. После ще отидат до Хобът Фолс, за да наемат кола.

Джеси се беше осведомил за собственика на къщата.

— Някой си Пит Халбъртън - каза той. - Някой да го познава?

— Аз - обади се Трей Уилямс. - Женен е. Няма никаква връзка с Гарет.

— Има ли деца?

Трей вдигна рамене:

— Може и да имат. Май миналата година в отбора по фут­бол играеше някакъв...

— Лято е. Децата сигурно са си вкъщи - отбеляза Франк. - Гарет може да ги е взел за заложници.

— Може - съгласи се Люси, - но сигналът е засечен в бараката, не в къщата. Не знам... не мога да си представя да взимат заложници. Според мене Мейсън е прав. Просто се крият, докато решат, че е безопасно. После ще тръгнат за Хобът Фолс.

— Какво ще правим? - попита Лу. - Ще блокираме ли пътя?

— Ако докараме колите, ще ни чуят - отбеляза Джеси.

Люси кимна:

— Най-добре да обградим веднага бараката. Пеша, от две посоки.

— Нося сълзотворен газ - каза Мейсън.

— Не, не - възрази Джеси. - Може да изпаднат в паника.

Люси си помисли, че не това го тревожи всъщност. Мо­жеше да се обзаложи, че младият полицай не иска да излага любимата си на действието на опасното вещество. Самите те също нямаха предпазни маски.

— Без газ! - отсече тя. - Аз отивам отпред. Трей, ти...

— Не - прекъсна я Мейсън, - аз отивам отпред.

Люси се подвоуми, после се съгласи:

— Добре, аз ще ида на страничната врата. Трей и Франк, вие сте отзад. - Обърна се към Джеси: - Вие с Нед наблюда­вайте къщата. Оттам.

— Добре.

— И прозорците - допълни Мейсън. - Погрижете се ни­кой да не ни зяпа от къщата.

— Ако тръгнат да бягат с кола - инструктира ги Люси, - стреляйте в гумите. Който има оръжие с голям калибър като Франк, да се цели в двигателя. Не стреляйте на месо, освен ако не се наложи. Знаете правилата.

Докато изричаше последните думи, гледаше Мейсън. Той обаче не ѝ обърна внимание. Тя се обади на Джим Бел да съобщи, че тъкмо се канят да влязат в бараката.

— Готови сме да изпратим линейка, ако се наложи - каза той.

— Това не е антитерористична операция - възрази Дже­си. - Няма да се стреля.

Люси изключи радиостанцията и кимна към бараката:

— Хайде.

Втурнаха се приведени, използвайки дърветата за прик­ритие. Люси наблюдаваше внимателно тъмните прозорци на бараката. На два пъти ѝ се стори, че някой се движи вътре. Можеше да е от отраженията на дърветата или облаците, но не беше сигурна.

Събраха се зад бараката, откъдето нямаше прозорци. Лю­си си даде сметка, че никога не е участвала в подобна акция.

„Не било антитерористична операция...“

„Грешиш, Джеси, точно такава е. И аз хич не горя от же­лание да участвам.“

Едро водно конче забръмча над главата ѝ. Тя махна с ръ­ка да го пропъди. То се върна и отново забръмча настойчи­во, сякаш Гарет го беше пратил на разузнаване.

„Глупости“ - помисли си тя.

— Влизам! - прошепна Мейсън. - Люси, като ме чуеш да ритам вратата, влизаш през страничния вход!

Тя кимна и въпреки че се тревожеше от прекалената въз­буда на Мейсън, все пак се радваше, че той ще влезе пръв.

— Само да се уверя, че страничната врата е отключена - рече тихо.

Разпръснаха се и бързо заеха позиции. Люси приклекна, докато минаваше под един прозорец, и изтича към странич­ната врата. Беше открехната. Кимна на Мейсън.

През пролуката на вратата се долавяше мирис на мухъл, бензин и машинно масло. Люси се заслуша. Чу леко пукане - изстиващия мотор на пикапа, който бе откраднала Аме­лия.

„Пет, четири, три...“

Пое дълбоко въздух, за да се успокои.

„Бъди готова.“

От другата страна се чу силен трясък.