lovech - Ubiyte Raym

Първата стъпка при изследването на почвата, която се предполага, че е пренесена от престъпника, е да се направи контролна проба от местопрестъплението.

Райм обясни всичко това на Бен и младежът взе плика, означен като: „Контролна проба - Блакуотър Ландинг“. Бе­ше записана и датата, на която е взета. Имаше и ръкописна бележка с почерк, който не беше на Сакс: „Събрана от поли­цай Джеси Корн“. Райм си представи как младият заместник-шериф послушно изпълнява нарежданията на Амелия. Бен изтърси от контролната проба върху друг лист хартия. Сложи го до листа с пръстта от връзките на Гарет.

— Как ще ги сравним? - попита младежът, гледайки апа­ратите на масата.

— С просто око.

— Ама...

— Само ги разгледай. Сравни ги по цвят.

— Как да го направя?

Райм едва се сдържа да не избухне.

— Просто ги разгледай.

Бен загледа едната купчинка пръст, после другата.

„Хайде, по-бързо - мислеше Райм, - не е толкова сложно.“

Опита да запази спокойствие - едно от нещата, които най-трудно му се удаваха.

— Едната проба е пo-тъмна, сър - заяви накрая зоологът. - Тази от Блакуотър Ландинг. Вижте.

Показа ги на Райм, но той се намуси.

— Бъркам ли нещо, сър?

— Не, не. Виж само дали тази проба не е влажна.

— Ъъ... как?

— Пипни я с пръст.

— Доста е мокра.

— Първо ще се наложи да я изсушим. Не можем да ги сравним, ако не са еднакво влажни.

Райм огледа стаята. Ако ги изсушат на слънце, цветът на пробите можеше да се промени. На сянка пък щяха да съх­нат много дълго. Погледна Том и си спомни, че болногледа­чът е запален готвач.

— Микровълнова печка! - възкликна криминологът. - Виж дали наоколо няма някоя закусвалня. Там сигурно имат. По­моли ги да ти изсушат пробата.

Бен излезе, държейки листа, сякаш е новородено коте.

Том кимна към врата:

— Това момче умира от притеснение.

— Тътри се като охлюв... и е свит като... не знам какво. Едва се сдържам да не избухна.

— И по-трудно ще ти стане.

Бен се върна след няколко минути. Носеше листа с проба­та върху пластмасова паничка. Сега почвата бе значително по-светла.

— Сравни ги пак - накара го Райм. - Има ли разлика?

— Ъ... не мога да кажа, сър.

— Ъ... погледни ги под микроскопа тогава.

Бен постави двете проби на един микроскоп с по-малко увеличение и погледна през окуляра.

— Не съм сигурен. Трудно е да се каже. Предполагам... може би има някаква разлика.

— Дай да видя.

Младежът отново поднесе микроскопа пред очите на Райм.

— Определено има разлика - заяви криминологът. - Пробата от връзките е по-светла. Има и повече кристални частички. Повече гранит и глина и различни растителни остатъци. Значи не е от Блакуотър Ландинг. Ако имаме късмет, може да се окаже от бърлогата му. Като излязат резултатите от стрития варовик, пусни проба от пръстта от обувката.

— Добре.

След малко на монитора на хроматографския апарат се появи графика. Райм понечи да се приближи с количката си, но се блъсна в една ниска масичка.

— Мамка му!

Бен се ококори ужасено:

— Добре ли сте, сър?

— Да, да, да. Какво прави тази проклета маса тук? Не ни трябва.

— Веднага ще я махна.

Бен хвана тежката масичка с една ръка, сякаш беше от картон, и я премести в един ъгъл.

— Съжалявам, трябваше да се сетя да я махна по-рано.

Без да обръща внимание на този неловък израз на разка­яние, Райм погледна монитора:

— Големи количества нитрати, фосфати и амоняк.

Това беше много объркващо, но Райм не го сподели с по­мощника си. Искаше да види и резултатите от пръстта от връзките. Накара го да пусне пробата на хроматографа. Ско­ро и тези резултати се появиха на монитора.

Райм въздъхна:

— Още нитрати, още амоняк. Много високи концентра­ции. Също и фосфати. Детергент. И нещо друго... Какво е това, по дяволите?

— Къде? - Бен погледна екрана.

— Това най-отгоре. Пише „камфен“. Чувал ли си за тако­ва вещество?

— Не, сър.

— Е, и да не сме чували, Гарет се е накиснал в него. - Райм погледна пликовете с другите улики: - Я да видим сега какво друго има. Каква е тази бяла салфетка?

Бен взе пликчето и го показа на Райм. По салфетката има­ше доста кръв. Той погледна салфетката от стаята на Гарет:

— Еднакви са.

— Така изглежда. Еднакъв цвят, еднакъв размер.

— Дай ги на Джим Бел. Искам ДНК-анализ. Експресния метод.

— Какъв... сър?

— По-бързия метод за анализ на ДНК - полимеразната верижна реакция. Нямаме време за съставяне на пълна гене­тична карта, при което вероятността за грешка е най-малка, едно на шест милиарда. Искам само да разбера от кого е кръвта. Някой да вземе контролни проби от трупа на Били Стейл и от Мери Бет и Лидия.