lovech - Ubiyte Raym

Райм поклати глава:

— Не искам такива луди глави в отряда. Избери друг.

— Нед Спото - предложи Люси.

Бел вдигна рамене:

— Способен полицай е. Добре стреля, но знае кога да си държи оръжието в кобура.

— Само се погрижи Мейсън да не се навърта наоколо - каза Райм.

— Това няма да му хареса.

— Нямаш избор. Намери му друга работа. Накарай го да мисли, че върши нещо важно.

— Ще се постарая.

На вратата се показа Стив Фар.

— Обадих се в болницата. Ед още е в критично състояние.

— Успял ли е да каже нещо?

— Нито думичка. Още е в безсъзнание.

Райм се обърна към Сакс:

— Добре... Хайде. Тръгвайте по пътеката от Блакуотър Ландинг и чакай да ти се обадя.

Люси погледна скептично пликчетата с улики:

— Наистина ли смятате, че така ще намерим момичетата?

— Сигурен съм! - отвърна кратко Райм.

— Имам чувството, че ще правите някакъв фокус.

Райм се засмя:

— Точно това е. Правиш заклинания, вадиш зайци от ци­линдър. Не забравяйте обаче, че фокусите се основават на... на какво, Бен?

Едрият младеж се изкашля, изчерви се и поклати глава:

— Не разбирам какво имате предвид, сър.

— Фокусите се основават на научните закони. Това е - заяви Райм. Обърна се към Сакс: - Ще се обадя веднага щом открия нещо.

Двете жени и Джеси Корн излязоха.

И така, след като получи скъпоценните улики, след като апаратурата бе загряла и след като уреди вътрешните проб­леми в екипа, Линкълн Райм облегна глава в инвалидната количка и загледа пликчетата, които му бе донесла Сакс. Представяше си, че отива там, докъдето краката не могат да го отнесат, че докосва онова, което ръцете му не могат да пипнат.

8.

Полицаите в шерифството си говореха.

Мейсън Жермен стоеше в коридора до самата врата на оперативната зала и слушаше.

— Защо още седим и не правим нищо? - недоумяваше един.

— Не, не... - отговори друг. - Не си ли разбрал още? Джим изпрати отряд.

„По дяволите!“ - помисли си Мейсън, който също не бе­ше разбрал.

— Люси, Нед, Джеси и онази полицайка от Вашингтон.

— Не, от Ню Йорк е. Видя ли само каква коса има?

— Не ме интересува каква коса има! Искам само да наме­рим Мери Бет и Лидия.

— Аз също. Казвах само...

Стомахът на Мейсън се сви. Спомни си човека, за когото работеше през свободното си време като ученик - бивш шо­фьор на камион, който плащаше на малкия Мейсън, за да му помага да краде тютюн за цигари и да го продава на черния пазар. Старецът все казваше за едно или друго нещо, че е „су­хо“. Това е южняшки израз, който се използва за уиски и озна­чава, че не е разредено. Старият мошеник обаче го употребя­ваше за всичко, което е чисто и силно. Сега, докато подслуш­ваше колегите си в коридора на шерифството, Мейсън Жер­мен осъзна, че желанието му да хване Гарет Ханлън е страшно „сухо“. Беше бесен на Бел, задето не го е включил в отряда.

Втурна се по коридора към кабинета на шерифа и едва не се сблъска със самия Бел, който тъкмо излизаше от склада, в който сега се бе настанил онзи чудак с инвалидната колич­ка и се правеше, че помага. Бел се стресна.

— А, Мейсън... Тъкмо бях тръгнал да те търся.

Явно не търсеше много усърдно.

— Искам да идеш при Рич Кюлбо.

— При Кюлбо ли? Защо?

— Сто Макконъл е обявила някаква награда за Мери Бет и той е решил да се заеме с издирването. Не искам да ни се бърка. Дръж го под око. Ако не е вкъщи, изчакай го да се прибере.

— Изпратил си Люси след Гарет и не си ми казал.

Бел огледа подчинения си от глава до пети:

— Отидоха в Блакуоуър Ландинг да потърсят следите му.

— Знаеш колко исках да се включа в издирването.

— Не мога да изпратя всеки, който иска. Кюлбо вече е бил забелязан в Блакуотър Ландинг. Само ще провали из­дирването.

— Не ме будалкай, Джим!

Бел въздъхна:

— Добре. Истината ли искаш да знаеш? Заради омразата ти към момчето реших да не те пращам. Животът на двете моми­чета е поставен на карта. Трябва да го заловим час по-скоро.

— И аз това искам, Джим. Преследвам това момче от три години. Не мога да повярвам, че ми отнемаш случая заради онзи инвалид...

— Да не спорим...

— Познавам Блакуотър Ландинг сто пъти по-добре от Лю­си! Живял съм там. Не си ли спомняш?

Бел понижи глас:

— Прекалено много искаш да го хванеш, Мейсън. Ще нап­равиш някоя глупост.

— Сам ли се сети за това? Или онзи те подучи?

Мейсън кимна към стаята, от която сега се чуваше злове­щото бръмчене на инвалидната количка. Напомняше му за зъболекарска машина. Намесата на този паралитик можеше да им причини такива главоболия, каквито Бел не си е и пред­ставял!