lovech - Ubiyte Raym

— О, съжалявам за Ед - каза Бен. - Веднъж беше у леля Люси и...

— Имаме нужда от теб - повтори Райм.

— Нямаме представа къде е завлякъл Лидия - продъл­жи шерифът. - Трябва да спасим момичетата, не ни остава много време.

— Ами... Скоро имам изпит. И трябва да ходя на занятия. Както вече казах...

— Нямаме голям избор, Бен - заговори търпеливо Райм. - Гарет е с три часа преднина и може всеки момент да убие някое от момичетата, ако не го е направил вече.

Зоологът огледа прашната стая с надежда някой да го под­крепи. Като не видя такъв, каза примирено:

— А, може да остана за известно време.

— Благодаря.

Райм смукна в тръбичката на устройството за управление и се завъртя към масата с апаратите. Огледа ги, после пак се обърна към Бен:

— Би ли ми сменил катетъра? Време е да започваме.

Младежът се втрещи:

— Искате...

— Шегува се - побърза да го успокои Том.

На Бен обаче никак не му стана смешно. Той кимна сму­тено, тромаво се приближи до хроматографския апарат и заразглежда контролното табло.

Сакс се втурна стремглаво в импровизираната лаборато­рия, следвана по петите от Джеси Корн.

Люси Кър се появи малко след тях, без да бърза. Поздра­ви племенника си и го запозна с Джеси и Сакс. Сакс извади няколко найлонови пликчета:

— Това е от стаята на Гарет. - Извади още няколко: - Тези са от местопрестъплението, от Блакуотър Ландинг.

Райм погледна уликите, но в очите му не личеше голям ентусиазъм. Не стига, че веществените доказателства бяха малко, ами и трябваше да ги анализира, без да има ни най- малка представа за района.

„Риба на сухо...“

— Бен, от колко време живееш тук? - попита той.

— Откакто съм се родил, сър.

— Добре. Как се казва този район на щата?

— Северна крайбрежна равнина, доколкото си спомням.

— Познаваш ли някой геолог, който да работи в района? Някой картограф?

— Не. Само хидробиолози.

— Райм - намеси се Сакс, - когато бяхме при канала, ви­дях един шлеп. Прекарват асфалт и катран от някаква мест­на фабрика.

— Фабриката на Давет - уточни Люси.

— Там нямат ли геолог? - попита Сакс.

— Не знам дали имат - намеси се Бел, - но самият Давет е инженер и живее тук от много години. Сигурно добре поз­нава местността.

— Би ли му се обадил?

— Дадено. - И излезе.

Върна се след няколко минути.

— Свързах се с Давет. Нямат геолог, но той се съгласи да помогне. Ще дойде след около половин час. И така, Линкълн, как ще проведем издирването?

— Аз, ти и Бен ще стоим тук и ще изследваме уликите. Искам веднага да се сформира малък отряд, който да започ­не издирването от Блакуотър Ландинг. От мястото, на което Джеси е видял за последно Лидия и Гарет. Ще направлявам отряда оттук, в зависимост от това, което открия по уликите.

— Кой искаш да се включи в отряда?

— Сакс ще го ръководи. Люси също да се включи.

Бел кимна. Люси не реагира.

— Бих искал и аз да участвам - обади се Джеси.

Райм кимна:

— Добре. Може би още един.

— Само четирима души? - изненада се Бел. - Мога да намеря десетки доброволци.

— В случай като този, колкото по-малко, толкова по-добре.

— Кой да е четвъртият? - попита Люси. - Мейсън Жермен ли?

Райм погледна към отворената врата. Не забеляза никого в коридора, но въпреки това понижи глас:

— Какво е положението с Мейсън? Странно се държи. Не обичам такива ченгета.

Бел вдигна рамене:

— Имал е трудно детство. Местен е, но е отрасъл на север от Пако. Баща му пробвал различни неща, накрая започнал да дес­тилира незаконно уиски. След като го разкрили, се самоубил. Самият Мейсън е започнал от нищо. Имаме такъв израз тук: Прекалено беден, за да си боядисаш къщата, прекалено горд, за да я варосаш. Такъв е Мейсън. Постоянно се оплаква, че нещо го спира, че не получава това, към което се стреми. Амбици­озен е, но градчето не му предоставя възможност да се развива.

— И иска да застреля Гарет - отбеляза Райм.

— Точно така.

— Защо?

— Мейсън настояваше той да оглави разследването за смъртта на момичето, което бе нажилено от оси. Мисля, че е имал някаква връзка с нея. Може да са излизали заедно, не знам, но той страшно много искаше да тикне момчето в зат­вора. He успя обаче да намери достатъчно доказателства. Ко­гато старият шериф се пенсионира, общинският съвет не одоб­ри Мейсън точно заради този случай. Избраха мен, въпреки че той е по-възрастен и има по-дълъг стаж. Оттогава Гарет му е като трън в окото. Така се държи, сякаш иска да намек­не на Мейсън, че наистина е убил момичето, а се е измъкнал.