lovech - Ubiyte Raym

— Да я проверим - предложи Нед.

Сакс се замисли как ще е най-добре да наложи мнението си. Реши, че има само един подход - директният. Ако прояви колебание, другите трима щяха да надделеят.

— Оставаме тук, докато не ни се обади Линкълн - заяви.

Джеси се усмихна смутено; явно не знаеше на чия страна да застане.

Люси поклати глава:

— Гарет е минал оттам!

— Не можем да сме сигурни.

— Тук храсталакът е много гъст - отбеляза Джеси.

— Всичко е обрасло - подкрепи го Нед. - Има и много змии. Ако не минеш по пътеката, няма откъде.

— Ще чакаме - отсече Сакс.

Спомни си един пасаж от учебника но криминология на Линкълн Райм:

„Много разследвания се провалят поради прибързани дей­ствия. Всъщност при повечето случаи внимателното анализи­ране на уликите много по-бързо показва кой е престъпникът и спомага за по-скорошното и по-безопасното му арестуване.“

— Просто хората от града нямат никаква представа какво е в гората. Ако вървиш без пътека, ще се движиш поне два пъти по-бавно. Гарет трябва да е тръгнал оттам.

— Може да се е върнал до реката - отбеляза Сакс. - Може да е имал друга лодка, скрита наблизо.

— Има логика - съгласи се Джеси; Люси го изгледа сърди­то.

— Тогава щяхме да видим стъпките му в обратната посо­ка - възрази Нед.

— Не и ако е минал през храсталака - контрира Сакс.

— Много малко вероятно ми изглежда - заяви Люси.

Млъкнаха и останаха безмълвни известно време. Плувна­ха в пот, комарите ги хапеха безмилостно.

— Ще чакаме - повтори Сакс.

След това се настани на може би най-неудобния камък в гората и с престорен интерес загледа един кълвач, който уси­лено пробиваше ствола на високия дъб пред тях.

9.

— Първо местопрестъплението - каза Райм на Бен. - Бла­куотър.

Кимна към купчината улики върху масата:

— Да започнем с маратонката на Гарет.

Бен отвори плика.

— Ръкавици! - нареди Райм. - Уликите се пипат само с ръкавици.

— Защото може да останат отпечатъци ли? - поинтересу­ва се зоологът.

— Това е едната причина. Другата е замърсяването. За да не объркаме местата, на които ти си ходил, с онези, на които е бил извършителят.

— Добре.

Бен кимна енергично, сякаш се страхуваше да не забрави това правило. Погледна в маратонката.

— Пълна е с нещо като едър пясък.

— По дяволите, не сме взели стерилни листове. - Райм се огледа. - Какво е онова списание там? „Пийпъл“ ли?

Бен взе списанието. Поклати глава:

— Отпреди три седмици е.

— Не ме интересува дали любовните истории за Леонардо ди Каприо са актуални. Откъсни страницата с абонамент­ната бланка. Не ги ли мразиш? В момента обаче ще ни свър­ши работа. Излизат от пресата стерилни; подходящи са за поставяне на улики.

Криминологът накара Бен да изтърси съдържанието на маратонката върху листа. После добави:

— Сложи проба на микроскопа.

Приближи се с количката до масата, но не достигаше оку­ляра на микроскопа с няколко сантиметра.

— По дяволите!

— Може да го подържа малко, за да погледнете - предло­жи Бен.

Райм се подсмихна:

— Сигурно тежи петнайсетина кила. Не, ще измислим друг...

Зоологът обаче хвана микроскопа с яките си ръце и го поднесе пред очите му. Райм, разбира се, не можеше да наг­ласи фокуса, но все пак видя каквото го интересуваше.

— Това е натрошен варовик - обяви той. - Пусни проба на хроматографа. Искам да видя какво друго съдържа.

Бен нагласи хроматографския апарат, сложи проба от ва­ровика и натисна копчето.

— Докато чакаме - добави криминологът, - нека разгле­даме пръстта по връзките на маратонката. Да знаеш, Бен, обожавам връзките. Обувките и гумите също. Попиват ули­ките като гъби. Запомни го.

— Добре.

— Отдели малко пръст и да видим дали е от Блакуотър Ландинг, или от друго място.

Без да споделя ентусиазма на Райм, Бен изчегърта малко пръст върху хартията. Пръстта е много важна за криминолога. Полепва по дрехите и оставя следи до къщата на престъп­ника като трохите в приказката за Хензел и Гретел. Има по­вече от хиляда различни видове почва. При анализа ѝ може да се направи връзката между извършителя и местопрестъп­лението. Големият френски криминолог Локар е формули­рал правило, наречено на негово име, което гласи, че между престъпника, жертвата и местопрестъплението винаги се из­вършва някакъв обмен. Райм бе установил, че след кръвта най-често обменяното вещество е почвата.

Проблемът с пръстта е, че се среща навсякъде. За да има тя криминологична стойност, детективът трябва да намери почва, разлияна от характерната за местопрестъп­лението.