lovech - Ubiyte Raym

— Проби ли? От какво?

— От генетичния им материал, ето от какво! От трупа на момчето е лесно. От жените е достатъчно да се намери един косъм, стига да е с луковицата. Някой полицай да вземе чет­ка за коса или гребен от домовете им.

Бен взе пликчето със салфетката и излезе.

Върна се след няколко минути:

— Резултатът ще излезе след час-два. Ще изпратят про­бите в Медицинския център в Ейвъри. Господин Бел... тоест шериф Бел каза, че така е по-лесно, отколкото, ако ги пратят в щатското управление.

— Един час ли? - намръщи се Райм. - Много дълго.

Замисли се дали това забавяне няма да струва живота на някое от момичетата.

— Ъ... можех да им се обадя да кажа колко е важно, но... - заекна Бен. - Искате ли да го направя?

— Няма нужда, Бен. По-добре да продължаваме. Том, прави списък.

Том се приближи до черната дъска, взе тебешира и Райм започна да му диктува:

Улики от местопрестъплението - Блакуотър Ландинг:

Салфетка с кръв; стрит варовик; нитрати; фосфати; детергент; камфен.

Криминологът погледна таблицата. Имаше повече въп­роси, отколкото отговори.

„Риба на сухо...“

Погледът му се спря на купчинката пръст, която Бен бе­ше изчегъртал от обувката на момчето.

— Джим! - изкрещя изведнъж, стряскайки Том и Бен. - Джииим! Къде е, по дяволите? Джим!

Шерифът се втурна разтревожен в стаята:

— Какво? Случило ли се е нещо?

— Колко хора работят в тази сграда?

— Не знам. Двайсетина.

— И живеят в различни краища на окръга, нали?

— Някои дори идват от Накотанк, Албърмарл и Чоан.

— Искам ги всички веднага.

— Моля?

— Всички служители в сградата да се явят незабавно тук. Искам да взема проби от почвата по обувките им... Чакай. И от подовите покрития в колите им.

— Почва ли?...

— Почва! Пръст! Кал! Сещаш ли се? Веднага!

Бел излезе. Райм се обърна към Бен:

— Виждаш ли онзи статив?

Зоологът се обърна непохватно към статива с епруветки.

— Това е комплект за изследване на плътностен градиент.

Бен кимна:

— Не съм работил с такова нещо, но съм чувал.

— Лесно е. Взимаш онези бутилки там... - Райм кимна към две тъмни бутилки с надписи „Етанол“ и „Тетра“. - Смес­ваш ги, както ти кажа, и пълниш епруветките догоре.

— Добре.

— Започвай. Ще ти кажа кога да спреш.

Бен смеси двете вещества според напътствията на Райм, след което напълни двайсетина епруветки. Течността стоеше на слоеве с различен цвят според съдържанието на етанола и тетраброметана в сместа.

— Сложи малко от пръстта от обувката на Гарет. Различ­ните частички ще се разделят и така ще получим профила на плътностния градиент. След това ще вземем пръст от обув­ките на хора, които живеят в различни райони на окръга. Ако профилът на някоя от тях съвпада с този, значи е много вероятно Гарет да е минал през съответния район.

Бел дойде заедно с първата група служители и Райм му обясни какво смята да прави. Шерифът се усмихна възхитено:

— Това е идея и половина, Линкълн. Братовчедът Роланд не напразно толкова те хвали.

Следващият половин час обаче отиде напразно. Никоя от пробите не съвпадна с пръстта от обувката на момчето. Райм изруга.

— Е, струваше си да се опита - успокои го Бел.

— Да изхвърля ли епруветките? - попита Бен.

— Не. Пробите никога не се изхвърлят! - сопна се Райм.

После си напомни, че не трябва да се държи грубо. Мла­дежът им помагаше заради роднинските си връзки и от заг­риженост за жертвите.

— Том - обърна се към болногледача, - Сакс поръча фо­тоапарат „Полароид“. Трябва да е някъде тук. Намери го и снимай всички епруветки. Напиши на гърба на снимките име­ната на служителите, от чиито обувки са пробите.

Том се зае със задачата.

— Хайде сега да видим уликите от къщата на приемните родители на Гарет. Вземи панталоните. Виж дали има нещо в подгъва.

Бен внимателно отвори найлоновия плик и огледа панта­лоните:

— Да. Има борови иглички.

— Цели или начупени?

— Начупени, струва ми се.

— Чудесно. Това означава, че са му трябвали за нещо. От­къснал ги е с някаква цел. А тази цел може да има връзка с престъплението. Не знам още за какво са му трябвали, но предполагам, че за да замаскира нещо.

Райм отпусна глава на възглавницата, която бе прикрепе­на на инвалидната количка. Погледна часовника на стената. Гарет беше избягал преди почти четири часа. Достатъчно, за да стигне до някое скривалище. Може би вече нямаше как да го открият. Може би вече беше прекалено късно. За това време можеше спокойно да прикрие следите си или да зало­жи капани за преследвачите си.