lovech - Ubiyte Raym

— Подушвам скункс - отбеляза Бен.

— И аз го усетих. Жалко, че не ни върши работа. Поне засега.

— Защо не?

— Защото няма как да свържем животното с определен ра­йон. Ако живее на едно място, да, но ако е скитащ, няма да ни свърши работа. Дай да видим следовите улики по дрехите. От­режи някое парче от панталона и го пусни на хроматографа.

Докато чакаха резултатите, Райм огледа останалите ули­ки.

— Дай да видя бележника, Том.

Болногледачът го разлисти пред очите му. Вътре имаше нескопосани скици на насекоми. Райм поклати глава. Тук нямаше нищо интересно. Кимна към четирите книги, които бе­ше донесла Сакс:

— Я да видя книгите.

Едната от тях - „Миниатюрния свят“ - беше четена тол­кова често, че вече се разпадаше. Някои изречения бяха заг­радени, подчертани или отбелязани със звездички. От никой от тези пасажи обаче не се разбираше къде обича да прекар­ва времето си момчето. Съдържаха само данни за насекоми­те. Изоставиха книгите.

След това Райм разгледа нещата от буркана с осите. Па­ри, снимки на Мери Бет и на починалите родители на Гарет, стар ключ, корда за въдица.

Парите бяха в банкноти по пет и десет долара и няколко сребърни монети. По банкнотите нямаше бележки (някои престъпници пишат бележки или планове върху банкноти, за да могат бързо да се отърват от уликите, като пуснат купюрите в обращение). Райм накара Бен да облъчи парите с апарат „Полилайт“. Имаше стотина частични отпечатъка от пръсти - прекалено много, за да свършат работа. На рам­ките на снимките и кълбото корда нямаше етикети, по ко­ито да се разбере в кои магазини обича да пазарува момче­то.

— Кордата издържа товар до килограм и половина - от­беляза Райм. - Това е за дребни риби, нали, Бен?

— Трудно ще хванете и каракуда с такава корда.

На монитора се появиха резултатите от панталоните на Гарег. Райм зачете на глас:

— Керосин, пак амоняк, пак нитрати и пак този камфен.

Започна да диктува:

— Улики от място, свързано с престъпника - стаята на Гарет: Миризма на скункс; натрошени борови иглички; ри­сунки на насекоми; снимки на Мери Бет и на родителите на момчето; книги за насекоми; корда; пари; ключ; керосин; амо­няк; нитрати; камфен.

Загледа се в дъската, после каза:

— Том, обади се на Мел Купър.

Болногледачът отиде до телефона и набра номера; зна­еше го наизуст.

Купър, който често помагаше на Райм в криминологичните изследвания, тежеше вероятно наполовина на Бен, има­ше вид на темерут и беше един от най-способните кримино- логични техници в страната.

— Ще ме свържеш ли, Том?

Болногледачът натисна едно копче и гласът на Купър вед­нага прозвуча в слушалките на инвалида:

— Здравей, Линкълн. Нещо ми подсказва, че не си в бол­ницата.

— Как стигна до този извод, Мел?

— Не ми беше много трудно. Дисплеят на мобилния ми телефон показва, че се обаждаш от административната сгра­да на окръг Пакенок. Да не си отложил операцията?

— Не, само помагам за едно разследване. Слушай, Мел, нямам много време, а ми трябва информация за едно вещес­тво, наречено камфен. Чувал ли си го?

— Не, но изчакай. Ще видя в компютъра.

В слушалките се чу бясно тракане по клавиши. Купър пи­шеше най-бързо на компютър от всички познати на Райм.

— Ето, готово... Интересно...

— Не ми трябва мнението ти, Мел. Искам факти.

— Органично вещество от групата на терпените, съединение на въглерода и кислорода. Получава се от растения. Използва се за производство на пестициди, но е забранен в началото на осем­десетте. Най-много се е употребявал в края на деветнайсети век за осветление. Било е революционно откритие - дотогава са пол­звали китова мас. Бил толкова популярен, колкото е природни­ят газ в наши дни. Неизвестен извършител ли търсиш?

— Не е неизвестен, Мел. Напротив, много добре го позна­ват. Просто не можем да го открием.

— Чудна ваканция караш, Линкълн!

— Каква ти ваканция! Значи камфенът показва, че се крие в някаква стара сграда?

— Може. Но има и друга възможност. Тук пише, че в мо­мента камфенът се използва в различни есенции.

— Какви например?

— Парфюми, афтършейв и други козметични продукти.

Райм се замисли.

— Какво е съдържанието му в крайния продукт?

— Под един процент.

Значи много ниско. Райм обичаше да казва, че криминологът не трябва да се страхува да прави смели заключения.

Сега обаче времето го притискаше и той реши да не хаби енергия с фантастични теории.

— В този случай трябва да залагаме само на сигурно - каза той. - Ще приемем, че камфенът е от стара лампа, не от парфюм. Слушай, Мел, ще ти пратя и фотокопие на един ключ. Искам да разбереш откъде е.