lovech - Ubiyte Raym

— Нитрати и амоняк ли? Знаете ли от какво може да са?

Райм кимна:

— Мисля, че е оставил някоя саморъчна бомба, за да за­бави преследвачите си. Предупредих ги вече.

Давет отново погледна дъската:

— Камфен... мисля, че се е използвал в старите газови фенери.

— Точно така. Затова смятаме, че е завел Мери Бет в ня­каква стара сграда. От деветнайсети век например.

— Наоколо сигурно има стотици стари къщи, бараки и колиби... Какво още? Натрошен варовик... Това няма много да ни помогне. През окръг Пакенок минава дебел варовиков пласт. Едно време много хора са печелели от него.

Той прокара пръст по диагонал на картата, от южния край на Грейг Дизмал Суомп на югоизток:

— Навсякъде по тази линия има варовик. Това няма мно­го да ви помогне. Но... фосфатите са добра улика. Северна Каролина е крупен производител на фосфати, но не се доби­ват тук, а по на юг. Значи, като имам предвид и детергента, мога да заключа, че се намира някъде около замърсена во­да.

— По дяволите - възкликна Бел, - сигурно е около река­та.

— Не - възрази Давет, - Пако е чиста като сълза. Мътна е, но това е така, защото извира от блатата.

— О, вълшебната вода - възкликна шерифът.

— Какво е това? - поинтересува се Райм.

— В миналото хората са наричали водата от Грейт Диз­мал Суомп „вълшебна“ - обясни Давет. - Пълна е с танинова киселина от разлагащите се кипариси и хвойни. Киселината убива бактериите и водата се запазва бистра дълго време. Използвала се е за пиене на корабите. Хората са вярвали, че притежава магически свойства.

— Добре - отсече Райм. Не се интересуваше от местните митове и легенди. - Как са се появили тези фосфати?

Давет се обърна към Бел:

— Откъде е отвлечено второто момиче?

— Откъдето и Мери Бет - отвърна шерифът, посочвайки картата. - От Блакуотър Ландинг. Пресекли са реката, ми­нали са през ловната барака и са продължили на север още около километър. После хората ми изгубиха следата. Сега чакат да ги насочим.

— О, значи няма място за съмнение - заяви убедено индус­триалецът. Премести пръст на изток по картата: - Минали са през Стоун Крийк. Ето тук. Виждате ли? Около водопадите тази рекичка се пени като бира. Извира близо до Хобът фолс, откъдето в нея се изливат тонове отпадни води. Тези хора не дават пукната пара за опазване на околната среда.

— Добре, като са преминали рекичката, накъде мислите, че са продължили?

Давет отново погледна към дъската.

— Щом сте намерили борови иглички, предполагам, че са минали оттук - Той посочи квадранти Ж-5 и Ж-8. - В Северна Каролина има много борови гори, но по-често се срещат дъбови, кедрови, кипарисови и от каучуково дърво. Единствената голяма борова гора е на североизток. Ето тук. По пътя за Грейт Дизмал. - Замислено поклати глава: - Повече май не мога да ви помогна. Колко отряда сте прати­ли?

— Един - отвърна Райм.

— Какво? Само един? Няма ли да проведете по-мащабно преследване?

— Не - отвърна Бел, който явно се притесни, че Давет държи такъв тон на инвалида.

— Добре, колко души са?

— Четирима полицаи - отвърна шерифът.

Давет изсумтя:

— Това е глупаво. - Махна към картата: - Трябва да обхо­дите стотици квадратни километри. Този Гарет Ханлън... На­секомото. Районът на север от Пако му е като роден дом. Винаги може да избяга.

Шерифът се изкашля:

— Детектив Райм смята, че не е хубаво да са много хора.

— В такава ситуация хората никога не са много. Трябва да се мобилизират петдесетина мъже, да им се раздадат пуш­ки и да претърсят всяко проклето храстче, докато не го отк­рият.

Райм забеляза, че Бен слуша възраженията на Давет с въз­мущение. Зоологът явно смяташе, че с инвалиди не трябва да се спори.

— Голямата хайка само ще подплаши Гарет и ще увеличи опасността за живота на жертвите - обясни спокойно криминологът.

— Не - възрази енергично Давет, - като се уплаши, ще ги пусне. Във фабриката в момента са на смяна около четирийсет и пет души. Десет да са жени. Тях няма да замесваме. Но мъжете... Веднага мога да ги мобилизирам. Ще намерим пуш­ки и ще започнем претърсване около Стоун Крийк.

Райм си представи как петдесетима пишман преследвачи тъпчат из горите и блатата. Поклати глава:

— Не, имаме нужда от малък отряд. Хирургическа опера­ция. Само така ще го намерим.

— Мисля, че грешите - заяви разпалено Давет.

— Хенри - обади се Бел, - господин Райм ръководи опе­рацията и ние се радваме, че прие да ни помогне.

Думите на шерифа бяха предназначени по-скоро за Райм - като извинение за държанието на Давет.