lovech - Ubiyte Raym

— Фред! - възкликна тя.

Агентът на ФБР Фред Делрей се потеше обилно в черния костюм.

— Здравей, Амелия. Господи, каква жега е тук! Отврати­телна дупка. И гледай на какво ми стана костюмът, това прах ли е, какво е? Да не е цветен прашец? В Манхатън нямаме такива гадости. Виж ми само ръкава!

И заизтупва сакото си.

— Какво правиш тук? - попита тя.

— А ти какво мислиш? Линкълн не знаеше на кого може да има доверие и на кого - не, затова ме привика да те държа под око заедно със заместник-шериф Жермен. Не беше сигу­рен, че може да има доверие на Бел и родата му.

— Бел ли?

— Линкълн смята, че той е наредил цялата работа. Сега сигурно вече е разкрил всичко. Явно е имал право, след като този тук е шуреят му... - Делрей кимна към Стив Фар.

— Замалко да ме застреля - оплака се Сакс.

Хилавият агент се подсмихна:

— Не си била изложена и на най-малката опасност. Щях да тресна този приятел право в десетката, между големите уши. Само да беше примижал да се прицели, щеше да е мър­тъв.

Делрей забеляза, че Мейсън го гледа подозрително. Изхили се и се обърна пак към Сакс:

— Нашият приятел, ей този пазител на закона, хич не ха­ресва тия като мен. Така ми каза.

— Ама... - възрази Мейсън - Имах предвид само...

— Имахте предвид федералните агенти, мога да се обза­ложа.

Полицаят поклати глава:

— Не, имах предвид северняците.

— Така е - потвърди Сакс.

Двамата с Делрей се засмяха. Мейсън обаче остана сери­озен. Обърна се към Сакс:

— Съжалявам, но трябва пак да се върнеш в килията.

Сакс хвърли поглед наоколо, вдиша дълбоко... После се обърна и бавно влезе в мрачния арест.

43.

— Ти уби Били, нали? - попита Райм.

Бел не отговори.

— Местопрестъплението е останало неохранявано около час и половина. Мейсън наистина е пристигнал пръв, но ти си го преварил. След като Били не ти се е обадил да доклад­ва, че е изпълнил задачата, ти си се разтревожил и си оти­шъл лично в Блакуотър Ландинг. Там си заварил Били, кой­то ти е разказал, че Гарет е избягал с Мери Бет. Ти си сло­жил гумени ръкавици, взел си лопатата и си го убил.

Най-после шерифът даде израз на гнева си:

— Защо заподозря точно мен?!

— В началото наистина смятах, че е Мейсън: само ние три­мата и Бен знаехме за бараката. Реших, че той се е обадил на Кюлбо и го е изпратил там. След като говорих с Люси обаче, се оказа, че Мейсън се е обадил на тях. За да се увери, че Гарет и Амелия няма пак да се измъкнат. Като се замислих за случ­ката на воденицата, се сетих, че Мейсън е искал да застреля Гарет; ако беше замесен в убийствата, щеше да се стреми да го запази жив, докато не откриете Мери Бет. Проверих фи­нансите му и научих, че живее в евтина къща и кредитните му карти са на червено. Не е получавал никакви допълнителни пари. За разлика от вас с шурея ти. Ти живееш в къща за чети­ристотин хиляди долара и имаш солидна сметка в банката. Къщата на Стив Фар пък струва триста и деветдесет, а яхтата му - сто и осемдесет хиляди. Ще вземем съдебно разрешение да погледнем и сейфовете ти. Интересно колко ли ще наме­рим там? Бях малко любопитен защо Мейсън толкова иска да застреля момчето. Бил е доста разочарован, че точно ти си станал шериф, въпреки че той има по-дълга служба и повече заслуги. Решил, че ако хване сам престъпника, градският съ­вет може да избере него, щом ти изтече мандатът.

— Ами този маскарад... - изсъска Бел. - Нали уж вярваше само на веществените доказателства?

Линкълн Райм наистина смяташе думите за безполезни от гледна точка на криминологията.

— Да, предпочитам веществените доказателства. Поня­кога обаче се налага да импровизирам - поясни. - Не съм чак такъв гений на уликите, за какъвто ме мислят.

Инвалидната количка не можеше да мине през вратата на килията.

— Това е дискриминация - оплака се Райм.

Явно искаше да я развесели, но тя не каза нищо.

Заради проблема с инвалидната количка Мейсън Жермен им предложи да се видят в стаята за разпити. Сакс влезе, подрънквайки с белезниците и оковите на краката си (замес- тник-шерифът бе отказал да ѝ ги свали).

Адвокатът от Ню Йорк, сивокосият Соломон Гибърт, бе пристигнал. Райм ѝ обясни, че на няколко пъти са се сблъск­вали в съда при дела срещу разобличени от криминолога прес­тъпници. Въпреки яростните спречквания в съдебната зала обаче двамата мъже оставаха приятели.

Като член на нюйоркската, масачузетската и вашингтонс­ката адвокатска колегия Гибърт бе допуснат в съдебната сис­тема на Северна Каролина pro hac vice - т. е. само за едно дело: „Народът срещу Амелия Сакс“. За всеобщо учудване с добродушното си изражение и любезното си държание той при­личаше повече на мекушав южняшки адвокат от романите на Джон Гришам, отколкото на манхатънска акула. Късата му коса бе пригладена с гел, а по италианския му костюм няма­ше нито една гънка въпреки невероятната влажност.