lovech - Ubiyte Raym

Люси се пресегна през отворения прозорец и натисна коп­чето за автоматично отключване на вратите.

— Ама, скъпи, редно ли е това? Може ли...

— Млъквай, Една.

— Добре, млъквам.

Люси отвори вратата. Давет откопча предпазния колан и слезе.

По шосето мина камион и вдигна облак прах.

— С жена ми закъсняваме за църква. Не мисля, че...

— Млъквай! - изсъска тя.

— Какво значи това?

— Знам всичко.

— Така ли, полицай Кър? Какво по-точно знаете?

— За отровата, за убийствата, за канала...

— Никога не съм имал преки контакти с Джим Бел или някой друг от Танърс Корнър. Ако сред служителите ми има психопати, които да наемат други психопати, за да вършат беззакония, вината не е моя. Ако наистина се е случило тако­ва нещо, готов съм да съдействам с всички сили на властите.

— Ще отидеш зад решетките заедно с Бел и шурея му - изсъска тя. Безочието му я изумяваше.

— В никакъв случай. Нищо не доказва връзката ми с кое да е от престъпленията им. Няма свидетели, няма банкови трансфери, няма улики. Аз произвеждам химични продукти от нефт: перилни препарати, асфалт и някои пестициди.

— Незаконни пестициди.

— Пак грешка. Токсафенът е разрешен в Съединените ща­ти - при определени обстоятелства. В повечето страни на Третия свят употребата му е съвсем законна. Образовайте се малко, полицай. Без пестициди маларията, енцефалитът и гла­дът ще взимат ежегодно стотици хиляди човешки жертви...

— ... за сметка на това предизвикват у хората, изложени на тях, рак, уродства, чернодробни заболявания...

Давет вдигна рамене:

— Покажете ми литература по този въпрос, заместник-шериф Кър. Покажете ми научните статии, които го доказват.

— Толкова са „безопасни“, че престана да ги превозваш с камиони. Защо започна да използваш шлепове?

— Не мога да се добера по друг начин до пристанищата, за­щото някои нещастници в общинските съвети забраниха прена­сянето на токсични вещества. Не познават фактите, а аз нямам нито време, нито достатъчни връзки, за да променя законите.

— Е, предполагам, че някой от Управлението за защита на околната среда ще се поинтересува от дейността ти.

— О, не ме плаши с тях. Нека дойдат! Сам ще ти дам номера им, за да ги извикаш. Дори да направят проверка, нивата на токсафен навсякъде около Танърс Корнър са в рам­ките на допустимите концентрации.

— Може поотделно във водата, във въздуха, в селскосто­панските продукти да са в допустими концентрации, но как­во ще кажеш за общото им количество? Какво ще стане с едно дете, което пие вода от кладенеца в градината, после играе в тревата, после изяжда една ябълка, после...

— Законът е ясен, заместник-шериф Кър. Ако не ти ха­ресва, стани конгресмен.

Тя го хвана за ревера:

— Не разбираш ли? Ти си за затвора!

— Не, ти не разбираш, полицай. Нещо не ти е ясно. Аз съм много, много добър в това, което върша. Аз не греша! - Погледна часовника си: - Крайно време е да тръгвам.

Давет се върна при джипа и заглади оредялата си коса. От потта космите се слепиха.

Качи се и затръшна вратата.

— За какво беше това...? - започна жена му, но той я нака­ра да замълчи с бързо махване с ръка.

Посегна да запали двигателя. Люси се приближи откъм неговата страна:

— Чакай.

Давет я погледна, но тя се обърна към жената и момичето:

— Искам да видите какво ми причини вашият съпруг и баща.

Рязко разтвори ризата си. Двете жени в колата зинаха при вида на розовите белези на мястото на гърдите ѝ.

— О, за бога! - промълви Давет и извърна очи.

— Татко... - прошепна ужасено момичето. Жената бе за­губила ума и дума.

— Твърдиш, че не правиш грешки, Давет?... Лъжеш се. Допусна тази.

Индустриалецът запали двигателя и бавно потегли.

Люси остана неподвижна дълго, докато лексусът се изгуби от поглед. После закопча ризата си, облегна се на колата и постоя така известно време. Забеляза малко червено цвете на земята. Присви очи. Беше венерина пантофка, вид орхидея. След пет минути, с помощта на шпатулата за изчегъртване на скреж от стъклата тя успя да го извади с грудките и да го пос­тави в кутията от студения чай. Остатъците от напитката бяха принесени в жертва за красотата на градината ѝ.

44.

Един надпис на входа на съда обясняваше, че името на щата, Каролина, идва от Каролус, което е латинският екви­валент на Чарлз. В чест на Чарлз I, който дал разрешението за образуването на колонията.

Амелия Сакс си беше мислила, че щатът е кръстен на ня­коя кралица или принцеса. Като типична нюйоркчанка тя не се интересуваше особено от кралските персони.