lovech - Ubiyte Raym

— Гнездо на оси...

— О, да, в този град има няколко оси.

— Кажи ми, струва ли си заради тези луксозни къщи и скъпи коли да унищожаваш цял град? Огледай се, Бел. Онзи ден погребваха дете. В този град не се чува детска глъч. Зна­еш ли защо? Хората са стерилни.

— Да, опасно е да сключваш сделки с дявола, но не е ли целият живот една голяма сделка?

Приближи до масата, сложи си гумени ръкавици и вдигна тубата с токсафена. Пристъпи към инвалида и бавно започна да развива запушалката.

Стив Фар опря цевта в гърба на Амелия Сакс и грубо я изблъска към задната врата.

Класическа грешка! Така тя знаеше на каква височина е оръжието и можеше да го блъсне с лакът. При малко късмет Фар щеше да го изпусне, а тя щеше да има време да дотича до Мейнстрийт. Там полицаят нямаше да посмее да стреля, защото щеше да има прекалено много свидетели.

Той отвори вратата.

Слънцето блесна в очите ѝ и тя замижа.

— И сега какво? - попита.

— Свободна си - отвърна безгрижно полицаят.

Тя напрегна мускули, приготви се да се извърти, но той бързо я изблъска навън и се отдръпна назад. Сега не можеше да му направи нищо. Тя въздъхна.

Отстрани, от един храст, се чу леко изщракване.

— Хайде - подкани я Фар. - Бягай.

Тя отново си помисли за Ромео и Жулиета.

И за хубавото гробище на хълма срещу Танърс Корнър, покрай което бяха минали, както ѝ се струваше, преди веко­ве.

„О, Райм...“

Тръгна бавно напред.

— Не мислиш ли, че някой може да се усъмни? - попита Райм. - Аз не съм в състояние да отвия капачката.

— Блъснал си се в масата - отвърна Бел. - Капачката не е била добре завита и тубата се е разляла върху теб. Аз съм тръгнал да търся помощ, но вече е било прекалено късно.

— Амелия няма да остави това така. Нито пък Люси.

— Гаджето ти не е никаква пречка. А Люси? Тя може да се разболее отново... и този път няма да има какво да ѝ ре­жат, за да я спасят.

Бел се замисли за момент, после се приближи и лисна теч­ността в лицето на Райм. Отстъпи бързо и закри уста с кър­пичката си.

Райм рязко дръпна глава назад, устните му се разтвориха и част от течността попадна в устата му. Той се закашля.

Бел свали ръкавиците и ги пъхна в джобовете си. Наблю­дава няколко минути Райм, после бавно се приближи до вра­тата, отключи я, отвори и изкрещя:

— Помощ! Някой да дойде на помощ! - Излезе в коридо­ра: - Помо...

И се изправи срещу насоченото оръжие на Люси Кър.

— Господи, Люси!

— Стига, Джим. Всичко свърши!

Шерифът отстъпи. След него нахлу Натан и бързо го обе­зоръжи. Последва го едър мъж с тъмен костюм и бяла риза.

Бен също се втурна в стаята и без да обръща внимание на останалите, извади салфетка и започна да бърше лицето на криминолога.

Шериф Бел заобяснява припряно:

— Случи се нещастие! Отровата се разля! Аз тъкмо...

Райм плю и се закашля. Обърна се към Бен:

— Би ли ми избърсал бузата малко по-нагоре? Да не ми влезе в очите. Благодаря.

— На твоите услуги, Линкълн.

— Тръгнах да търся помощ! - продължи да се оправдава Бел. - Това се разплиска и...

Мъжът с костюма извади белезници и ги щракна около китките на шерифа:

— Джеймс Бел, аз съм детектив Хюго Бранч от Щатско­то полицейско управление на Северна Каролина. Арестуван сте. - Обърна се укорително към Райм: - Казах ли, че ще ви потече по ризата? Трябваше да поставим предавателя някъ­де другаде.

— Нали записахте разговора?

— Да, но не в това е проблемът. Тези неща струват пари!

— Удръжте ми от хонорара - заяви безцеремонно Райм, докато Бранч вадеше микрофона от вътрешната страна на ризата му.

— Това е клопка! - възкликна Бел.

„Най-после се сети.“

— Ами отровата...

— О, не е токсафен - обясни Райм. - Най-обикновено домашно уиски. От бутилката, която изследвахме. Между дру­гото, Бен, ако има останало, бих смукнал една глътка. И, за бога, някой да пусне тази климатична инсталация.

„Приготви се, отскочи наляво и бягай. Може да ме уцели, но ако имам късмет, няма да ме убие.“

„Когато се движиш, не могат да те хванат.“

Амелия Сакс направи три крачки напред.

Мъжки глас откъм сградата я накара да спре:

— Стой, Стив! Остави оръжието. Веднага! Няма да пов­тарям!

Сакс се обърна. Мейсън Жермен стоеше с насочен револ­вер към главата на уплашения младеж, Фар пусна оръжието. Мейсън се приближи и му сложи белезници.

Отвън се чуха стъпки и шумолене. Замаяна от жегата и адреналина, Сакс се обърна. От храстите излезе слаб чернокож. Тъкмо прибираше пистолета си в кобура.