lovech - Algoritam

— Мисля, че ти казах съвсем ясно ти да докараш сестра си у дома, Бен! Ти!

Бен освободи ръката си и отстъпи назад. Погледна към баща си, после към майка си:

— Какво, мен ли обвинявате за това? Аз ли съм виновен?

— Не трябваше да бъде в колата на Уоли! — рече майка му и избухна в сълзи.

Сякаш застинаха по местата си за миг. После Бен се обърна и излезе.

— Бен! — извика баща му, но той дори не се обърна.

— Бен!

Баща му понечи да тръгне след него. Алекс чу как летящите врати се отварят и когато вдигна очи, видя да влиза мъж със зелена хирургическа престилка. Мъжът попита:

— Семейството на Кейти Тревън?

Родителите на Алекс се спуснаха към него. Бен се обърна и се върна в чакалнята. Ужасен, Алекс се насили да стане.

— Ние сме родителите на Кейти — рече баща му с тих глас, челюстта му едва се движеше. — Как е тя?

— В интензивното е — отвърна мъжът и майката на Алекс вдигна ръце към устата си, за да заглуши риданията си. Подпря се на съпруга си. Баща му вдишваше и издишваше като локомотив. Изведнъж по лицето му започнаха да се стичат сълзи. — Аз съм доктор Роузън — рече мъжът с хирургическата престилка. — Да идем някъде, където можем да поговорим.

Доктор Роузън ги отведе в малко помещение встрани от чакалнята. Имаше столове, но никой не седна.

— Дъщеря ви е получила сериозна травма на главата — каза доктор Роузън. — Имаше кръвоизлив и се наложи да я оперираме, за да облекчим налягането.

Майката на Алекс притискаше юмрука толкова здраво към устата си, че ръката ѝ трепереше.

— Тя… — понечи да попита баща му, но не можа да довърши.

— Направихме всичко, което можахме — отвърна доктор Роузън, — но трябва да ви предупредя, че в момента не съм оптимист за шансовете на Кейти. Трябва да се приготвите за най-лошото.

Стенание се изтръгна от гърлото на майка му, пронизително, подобно на хълцане. Тя притисна диво юмрук към устните си.

Алекс усети как очите му отново се пълнят със сълзи и този път не можа да ги спре. Погледна към Бен. Устните на брат му представляваха тънка бледа линия. От четиримата само той не плачеше.

— Може ли да я видим? — прошепна баща му.

Доктор Роузън кимна.

— Разбира се. Но не е в съзнание. Превързана е, има много наранявания. Освен това е интубирана — има тръба в устата си.

Алекс разбра, че доктор Роузън им го казва, за да ги подготви. Благодарен беше за предупреждението. Искаше да бъде силен. Може би не можеше да бъде толкова силен колкото Бен, но искаше да опита и знаеше, че всяко преимущество е добре дошло.

Доктор Роузън ги поведе надолу по коридора и ги вкара в една самостоятелна стая. Бен беше зад родителите си. Алекс, уплашен и неуверен в себе си, стоеше най-отзад.

За секунда си помисли, че има някаква грешка, че доктор Роузън е сбъркал стаята. Човекът в болничното легло беше неузнаваем — главата беше увита с бинтове, устата — зинала, с гумена тръба вътре, клепачите морави и подути.

И тогава, през бинтовете и раните, позна Кейти. Кейти. Този път сълзите не само изпълниха очите му, а потекоха като топли реки.

Майка му падна на колене до леглото и хвана ръката на Кейти.

— О, детето ми — прошепна тя. — Милото ми дете. Детенцето ми!

Баща му заобиколи от другата страна на леглото и хвана Кейти за другата ръка. Не каза нито дума. Кейти не помръдна.

Алекс усети как се изпотява. Защо държаха толкова топло в стаята? И дишането му се ускори. Не можеше да го успокои.

Бен се извърна и го погледна. Прегърна го през раменете и внимателно го изведе от стаята.

Застанаха в коридора, не говореха. Алекс усети, че диша учестено и не може да спре да плаче.

Очите на Бен бяха все така сухи. Разроши косата на брат си.

— Ще се успокоиш ли?

Алекс кимна, но съчувствието в жеста и гласа на брат му го накара да заплаче още по-силно. След няколко минути най-сетне успя да се овладее. Номерът беше да не мисли как изглежда Кейти в това легло. Колко малка, наранена и уязвима. Колко… бездушна.

Изтри отново лицето си в ръкава.

— Защо не си я докарал? — попита той. Само това се сети да каже.

Изведнъж Бен доближи лице до неговото.

— Не… съм… направил… нищо… лошо! — каза той, гласът му се извиси във вик.

Алекс отново ревна. Бен си тръгна.

След малко от стаята на Кейти се чу аларма. Дотича цял екип от лекари и сестри и родителите на Алекс трябваше да излязат. Той беше прекалено уплашен, за да попита какво става. Помисли си, че и без това знае, и не искаше никой да му казва, че е прав.