lovech - Algoritam

Мусамано го свали веднага на земята и седя върху него през останалото време. Но в началото на втория рунд той беше отгоре и Мусамано застана на колене, за да отбие атаката му, точно както се беше надявал. Бен го стисна през главата с лявата си ръка, а с дясната го сграбчи от вътрешната страна на дясното бедро и го изви навън по посока на часовниковата стрелка. Изненада го с това усукване. Дясната ръка на Мусамано подаде и една четвърт от стабилността му си отиде. Бен чу рева на публиката и усети нов прилив на сили: получаваше се! Но не се поддаде на възбудата. Още не беше готов.

Изви се навън още по-яростно и стегна още по-здраво хватката около главата му, толкова здраво го беше стиснал, че усещаше зъбите му през бузата му върху ръката си. Мусамано изстена и изпъна десния си крак, за да направи мост, и ето че моментът настъпи, сега или никога. Бен пъхна дясната си ръка зад дясното му коляно и смени посоките, прехвърли се през гърба на Мусамано и се приземи от дясната му страна. Сграбчи с дясната си ръка лявата му китка, заби глава в дясното му слепоочие и се опита да го завърти надясно. Усети как Мусамано се напряга с всички сили в обратната посока и за миг си помисли, че губи опора и ще изпусне хватката си. Но после Мусамано полетя, мина над него и се стовари върху тепиха, раменете му опряха земята, беше успял с люлката. Бен чу отново рева на публиката, този път още по-силен, Мусамано се напъна и се изви нагоре, но той го натисна още по-здраво, приковавайки раменете му към тепиха, натискаше с всички сили.

Подпъхна коляното си под кръста на Мусамано и изскърца със зъби, държеше го здраво. Ревът на публиката стана оглушителен, не само виковете, но и тътенът от хиляди тропащи крака отекваше през пода и стените, но на Бен всичко му се струваше като в мъгла. Може и да беше чул свирката, но тя не означаваше нищо за него, той продължаваше да натиска рамото на Мусамано към постелката, душеше го, мъчеше се да го тушира или да го убие, не му пукаше кое от двете. После усети силни ръце да го дърпат, да го откъсват и чак тогава осъзна, че е успял, беше туширал Мусамано. Всичко свърши, беше победил.

Отпусна хватката си и се изправи на крака. Ръцете му трепереха. Публиката беше пощуряла. Дори обичайно сдържаните му родители бяха станали на крака и размахваха стиснати юмруци над главите си, викайки с пълно гърло. Алекс и Кейти скачаха и крещяха. Бен се ухили и погледна към Мусамано. Борецът се изправяше бавно на крака. Изглеждаше стъписан. Изглеждаше сразен.

Реферът ги хвана за китките, заведе ги до средата на тепиха и вдигна ръката на Бен. Публиката отново пощуря. Бен не можеше да спре да се усмихва. Беше успял. Беше победил Мусамано. Чувстваше се като повелител на света.

След неочакваната му победа във втория рунд останалите му съперници се бяха побъркали от страх. Виждаше го в очите им и в стойката им в мига, в който стъпваха на тепиха. Той беше човекът, победил Мусамано, за бога, и макар да беше учил, че ако А може да бие Б, и Б може да бие В, А може да бие В, представлява логическа измама, знаеше, че вътрешно хората продължават да са убедени в това. Тушира всеки, който му се изпречеше на пътя до края на турнира. Никой не можа да го спре.

Това бяха двата най-хубави дни в живота му.

И после. И после. И после.

Пропъди мисълта от главата си. Родителите му поне му мислеха доброто. Шибаният Алекс обаче така и никога не каза: «Няма проблем, Бен» или «Вината не беше твоя, Бен» или «Знам колко много страдаш и ти за всичко това, братко».

Е, да върви по дяволите. Последно го беше чувал, докато още учеше право. Преди това беше завършил някаква компютърна докторска програма. Всичките тези научни степени — и какво толкова постигна? Всъщност дори не напусна дома им. Сигурно вече беше станал богат адвокат, от онези невежи неблагодарни юпита, които никога не си цапат ръцете и гледат отвисоко на войниците. Единственото хубаво в това, че родителите му и Кейти си бяха отишли, беше, че вече нямаше нужда да се разправя с Алекс. И никога повече нямаше да го направи.

11.

Къща, пълна с духове

Следобеда Алекс бе отделил толкова много време на «Обсидиан», че се наложи да стои до среднощ, за да навакса с другата си работа. Отправи се директно към леглото, щом се прибра у дома, но не можа да заспи. Въртя се и се мята близо час, но така и не му се приспа. Накрая реши: майната му, ще си взема една гореща вана. Понякога това помагаше.

През прозорците влизаше слаба лунна светлина, така че не запали лампите. Пусна крана, после се отпусна и седна, стискаше зъби и се мръщеше, докато горещата вода покри краката му и стигна до корема.